Тони Надал: Не съм автор на велики и сложни теории за тениса и спорта

Баща му е бил почти вманиачен в идеята да го превърне в адвокат и затова той зарязва следването си след две години в курса по история, за да запише право.

Само че, за Антонио Надал Омар, много по-известен като Тони Надал, никоя университетска диплома няма да донесе повече удоволствие от това, да разполага с пет корта в родния си Манакор, където да учи децата на тънкостите на тениса.

Треньорът и чичо на Рафаел Надал винаги се е увличал от четенето, шаха и всъщност - от всеки един спорт.

Занимавал се е с тенис на маса, плуване, а след сравнително посредствена кариера на тенис корта, решава да се насочи към формирането на талантите около него. Сред тях е и малкият Рафа. Ето какво разказа чичо Тони пред испанския в. "El País" за първите стъпки на Краля на клея, треньорската му философия и спортистите в наши дни.

- Как се отличи малкият Рафаел, за да решите да работите само с него?

- От първия ден той показа, че е готов да се учи и да прави всичко, което му кажа, без да се мръщи и да е нетърпелив. Никога не се опакваше. Това ми направи наистина силно впечатление.

- Издадохте книга, в която разказвате вашата треньорска философия. Какво можем да научим от нея?

- Не смятам, че съм автор на велики и сложни теории за тениса и спорта. Моята формула, която винаги съм прилагал при тренировките на Рафа, очевидно работи, но не е единствената добра практика.

Включва адски много труд, който обаче винаги носи дивиденти. Не съм следвал някакъв набор от неща, които да са планирани според всяка една ситуация. Вместо това налагам своята логика и усещане спрямо конкретния момент.

- Каква е разликата между спортиста на корта и извън него?

- За мен не трябва да има такава и тези два аспекта са под общ знаменател. Имаше един изключително груб футболист, който казваше: "на терена съм твърд, а извън него съм джентълмен". За мен подобно разделение е абсурдно.

Или си един човек, докато играеш и след това, или въобще не знаеш кой си. Можех да играеш футбол или пък да се боксираш, а когато спреш да си същия човек. Разбирам спорта, в който се спазват определени правила и съперниците се уважават, както в живота.

- Разглезени ли са днешните спортисти?

- Някои си позволяват да са. В общия случай, спортистите не са твърде капризни. Един маратонец няма как да бъде такъв, но наистина успелите атлети са глезльовци. Те са обградени от хора, които задоволяват капризите им и спортистите бързо забравят, откъде са тръгнали, защото обкръжението им го позволява.

- Какъв щеше да е Рафа без неговата пословична скромност?

- Като тенисист щеше да е същият. Виждам много атлети, които не са никак скромни, но това не им пречи да са на върха. За мен е нормално всеки да знае мястото си в света и да се чувства добре на него.

Напълно възможно е да си много класен тенисист без да си скромен и да играеш силно без да изповядваш особени ценности на корта. Само че, след като съчетаеш таланта със скромността и ценностите, имаш шанса да станеш наистина велик атлет.

- Какво се промени в отношенията ви с Рафаел през годините?

- Когато той беше на 12 години аз бях на 37 и съвсем логично командвах и казвах какво трябва да се направи. Но Рафаел вече е сериозен мъж и няма нужда от мен за напътствия. Ролята ми е доста по-минимална.

Той знае точно кой е, че играе тенис и се справя доста добре в това. Интересно ми е, че има немалко политици, които дават за пример поведението на Рафа и после те самите не го следват. Без метод, ред, мотивация, усилия и саможертва, нито гения, нито успехът, нито геният са постижими.