Game, set & match Mr. Dimitrov

"Game, set & match Mr. Dimitrov" е репликата, която чертае пътя към върховете в мъжкия тенис. А през 2014-а Григор Димитров я чу цели 50 пъти, с което подпечата най-силния сезон в професионалната си кариера. За сравнение, през последните три години, възходящата му траектория мина през 18 победи и 25 загуби през 2011-а, 24-19 през 2012-а и 37-23 през 2013-а.

Реално, през сезон 2014-а напрежението за Григор можеше да се измерва в тонове. Тази кампания трябваше да покаже дали той ще може да направи така дълго прогнозирания от специалистите скок до Топ 10 или ще остане в периферията на елита. Съдба, с която немалко талантливи тенисисти са се примирявали през цялата си кариера.

В добавка, Димитров вече беше заявил присъствието си в мъжкия тенис с триумфа в Стокхолм, но сега с нов треньор в лицето на Роджър Рашийд, трябваше да отговори на въпроса дали може да се развива със скоростта на играчи като Милош Раонич и Кеи Нишикори например.

Щеше ли Рашийд да подобри физическата издръжливост на българина? Щеше ли Димитров да изолира колебливостта от играта си и да премине към постоянството?

До какво ще доведе сътрудничеството им и въобще ще оцелее ли то до края на сезона? Все въпроси, които Григор нямаше как да подмине, а отговорите трябваше да даде с представянето си на корта.

Началото на австралийска земя не обнадежди много – отпадане на осминафинал от Марин Чилич. Но тогава едва ли някой е подозирал каква година предстои за хърватина... После обаче Григор накара българските фенове да се заковат пред телевизорите в ранни зори в тенис версия на Американското футболно лято, защото достигна първия си четвъртфинал от Големия шлем (на Australian Open) и то срещу Рафаел Надал!

Димитров ни накара да се размечтаем, като взе откриващия сет, но с два болезнени тайбрека, тогавашният №1 в света обърна резултата и затвори мача с 6-2. По пътя си обаче Григор оцеля в още четири 4-сетови битки и показа доста сериозно развитие откъм търпение, кондиция, построяване на разиграванията и контрол върху играта.

Развитие, което месец по-късно му донесе серия от 5 победи в Акапулко и първа ATP500 титла в кариерата му. В последните си три двубоя, българинът на два пъти се върна от сет пасив, спечели всичките пет тайбрека, които изигра и повали последователно Ернест Гулбис, Анди Мъри и Кевин Андерсън.

Нататък нашето момче изкара два доста „тихи” Мастърса в Индиън Уелс и Маями, където записа по 1 успех преди да най-после да превключи на желаната предавка. Титлата в Букурещ и победи над неудобни за всеки един топ играч съперници като Иво Карлович и Томаш Бердих на Мастърса в Рим накараха камерите да се фокусират върху Григор като лицето на новата вълна в тениса.

Отново Надал се изпречи на пътя му на полуфинала в италианската столица, но сезонът на трева готвеше славни мигове за българина. Шампионът от Australian Open Стан Вавринка преклони глава на полуфинала в Куинс след 6-2 6-4, а после Димитров подсигури на феновете в Лондон може би най-зрелищния финал в историята на турнира след три тайбрека и 6-7(8) 7-6(1) 7-6(6) над Фелисиано Лопес.

Третата титла на трета различна настилка накара анализаторите уверено да поставят българина сред тенисистите, за които трябва да се внимава на Уимбълдън. И се оказаха прави, защото след тежък изстискващ петсетов успех над Александър Долгополов в трети кръг, Григор просто профуча край защитаващия титлата си Анди Мъри на четвъртфинала за 6-1 7-6(4) 6-2.

На Уимбълдън наистина се пише историята на тениса и след този мач изглеждаше, че Григор Димитров е започнал разказа за един голям шампион. Доказа го и полуфиналът с бъдещия победител в турнира, Новак Джокович, който с лекота може да включим сред класическите битки в Лондон. „Все още си мисля какво ли щеше да се случи, ако бях взел тайбрека в четвъртия сет и бях изравнил сетовете – признавал е неведнъж в интервюта българинът. - В пети сет всичко можеше да се случи...”

Димитров започна следващата седмица на мечтано място – за първи път дебютира в Топ 10 на мъжкия тенис под №8. Голямата цел в началото на сезона беше изпълнена и гарнирана с три титли, четвъртфинал в Мелбърн и полуфинал на „свещената трева”. И не само това – Григор дори държеше курс за класиране на Мастърса на най-добрите 8 в Лондон. И в този момент от сезона подобен сценарий изглеждаше като най-логичното нещо на света.

Но може би именно следващият турнира в Торонто подсказа, че годината ще завърши по по-различен начин. Вярно, българинът отново се класира на полуфинал, но в играта му нямаше блясък, загуби се балансът между остротата и търпението, а не изглеждаше проблемът да е кондиционен. Огромният напредък в психическата устойчивост му помогна да мине през три 3-сетови трилъра, като в последния от тях Кевин Андерсън пропусна и мачбол при опразнен корт.

На полуфинала Джо-Вилфред Цонга бързо сломи съпротивата на вече и видимо физическия изтощения Григор, който до края на сезона не успя да запази стандарта, който сам си наложи до Уимбълдън. Търпението и още по-развитото му усещане за играта му помагаха да преодолее съперници като Дуди Села, Джак Сок и Вашек Поспишил, но при пораженията от Монфис, Джокович, Бенето и Федерер, нашето момче не остави усещането, че има сили да се пребори за успеха.

Усещане, с което Григор сам ни накара да свикнем през по-ранните етапи на сезона. Завърнаха се грешките от бекхенд, спадовете в концентрацията, а се появиха и неочаквани проблеми в сервиса, който изглеждаше като едно от ключовите оръжия в арсенала на българина. Логично и битката за Мастърса в Лондон беше загубена, но Димитров мъжки отсече: „Ако не играя в турнира, значи не съм го заслужил и ще опитам да се класирам догодина.”

Всъщност, Григор можеше да пътува до английската столица като резерва, но българинът бе непреклонен: "Нямам намерение да отида там и да чакам някой да се контузи". Решението не подлежеше на ново обсъждане и с Роджър Рашийд затвориха сезона след отпадането в Париж. Не се разбра доколко австралиецът повлия на избора в края на годината, не е и толкова важно, но влиянието му върху Димитров като цяло през изминалите месеци не може да се постави под съмнение.

За малко повече от година заедно, двамата се превърнаха в сплотен тандем, чиито потенциал все още търпи разгръщане. През сезона българинът се държеше като човек, който е открил своя ментор, а Рашийд ловко улавяше момента кога да влезе в образа на Инквизитора от Аделаида и кога да разчупи обстановката с шега или да поощри Григор.

Изтощителните тренировки бяха комбинирани с нравствено-поучителни сентенции в Twitter, а тълкуванията им се люшкаха в крайности. Гатанките на Роджър се нищеха с интерес, но повечето от хората не си даваха сметка, че го прави най-вече за забавление, а не да информира аудиторията. Ако е имал да казва нещо на Григор, не се съмнявайте, че тенисистът е бил първият, който го е научавал. Точно както трябва да бъде в един подобен спортен съюз, в който недомлъвките биха убили резултатите.

А през 2014-а те дори надхвърлиха очакванията.

"Пристигнахме в базовия лагер и отново започва изкачването", гласеше последното съобщение на Рашийд в Twitter, което ни обнадеждава, че ще бъдат гонени още по-високи върхове. И още по-често ще виждаме как на иначе неподдаващото му се на емоции бронзово лице се появява онази тънка усмивка на удовлетворение всеки път, когато съдията извика "Game, set & match Mr. Dimitrov".