Празник по бели гащи

33 години по-късно тази луда банда пак е тук. Беше позбравена, изпаднала в миманса. Там, някъде близо до Франкфурт. Преди две години Дармщад беше отбор от четвърта лига на германския футбол.

Остана в нея единствено, защото успя да вземе лиценза на Офенбах.

Позната драма от нашите географски ширини. Малко по-малко и изключително прилежно Дармщад започна да се движи нагоре. Че чак сега се стяга поне за два мача срещу гиганта Байерн.

„Сега мисля само за празник – възкликна нападателят Марко Зейлер. – Целта ми е в кръвта ми да има 7,9 промила алкохол!”

Хиляди фенове на Дармщад щурмуваха терена в последната секунда на мача срещу Санкт Паули. Никой не можеше да спре дивата радост на един стадион, който не прилича като арена за Бундеслигата.

Повече от скромен, вероятно сега ще започнат въпросите дали ще има лиценз да приема такива мачове.

След едночасовото парти на стадиона купонът се пренесе на централния площад. В най-лъскавия ресторант в града бяха поканени всички съпруги и приятелки на футболистите.

На следващия ден всички жители на Дармщад – 30 000 души, бяха на улицата. Вицепрезидентът Фолкер Хар трябваше да остане по бели гащи пред хората. Защо? 50-годишният шеф бе заложил, че отборът ще завърши най-много на четвърто място. И загубата означаваше – ще го поливат с бира, докато седи по гащи пред тълпата.

Партито на Дармщад тепърва продължава. За два дни целият отбор отива на Майорка.

Целта там? Пиене до забрава. Голмайсторът срещу Санкт Паули Тобиас Кемпе каза: „Сега на Майорка искам всички да ме черпят. Аз вкарах шампионския гол.!”

Да, Дармщад живее в своя приказка. Стадионът прилича на селска градина. Футболистите се къпят със студена вода. Всякакви треви раснат между седалките на арената.

Играчите никога не са били звезди, които никой не е пожелавал да ги купи.

Но чудото стана. Треньорът Дирк Шустер направи от тях един отбор, който ще е сред 18-те най-добри в германския футбол.

Отбор, в който футболистите се научиха да се жертват един за друг. Един отбор, който може да има още по-голямо бъдеще. Историята за Дармщад тепърва започва.

Всеки, който е част от нея, трябва да е горд. А който не е, да й се възхищава.