Два важни коза на Барса: Историята и Ракитич

Барселона е фаворит на букмейкърите преди финала в Шампионската лига в събота срещу Ювентус. Но не само коефициентите дават предимство на каталунците, а и историята.

Шест пъти испански и италиански тим са се срещали на финал в турнира на шампионите, като четири победи са за тимове от Испания. Има и още един голям „скрит” коз за каталунците и, не, не говорим за Меси... в състава им е Иван Ракитич – хърватин. А в сблъсъците на испанци с италианци на финал, играчите от бивша Югославия често взимат нещата в свои ръце...

Чудесата на Сарти

1957 г. Реал – Фиорентина 2:0

„Сантяго Бернабеу” приема финала и няма съмнение кой е фаворит. Чак в 69-ата минута обаче от дузпа Алфреди ди Стефано открива, а Пако Хенто довършва гостите в 76-ата. Дотогова вратарят на Фиорентина Джулиано Сарти прави чудеса.

124 хиляди зрители виждат втори пореден триумф с купата на Реал.

Аржентинският финал

1958 г. Реал – Милан 3:2 с продължения

В един изумителен мач на „Хейзел” в Брюксел, Реал се измъква през иглени уши.

Милан повежда с 1:0 чак в 59-ата минута. Вкарва натурализираният аржентинец Хуан Скиафино.

Ди Стефано, също родом от Аржентина и също натурализиран, но за Испания, изравнява в 74-ата.

Пак аржентинец – Ернесто Грило, дава аванс на Милан в 77-ата минута и краката на носителя на купата сякаш омекват. Но Ектор Риал (аржентинец, разбира се) забива изравнителен гол и праща мача в продължения.

Там геният на Раймон Копа създава положение за Пако Хенто, който дава трета поредна купа на Реал.

Катеначото на Ерера

1964 г. Интер – Реал 3:1

Катеначо и контрапиеде. Дълбока защита и контраатака. Това е мотото на Еленио Ерера, треньорът на Интер от 60-те. Той излиза с ултра дефанзивен състав на финала във Виена, а Реал на Ди Стефано е фаворит.

Но Сандро Мацола и Аурелио Милани нанасят два удара със светкавични контри – 2:0. Фело връща един гол, но Мацола бележи с невероятна самостоятелна акция 14 минути преди края и Интер за първи път вдига купата.

Стоичков с купата

1992 г. Барселона – Сампдория 1:0 с продължения

Незабравимият 20 май 1992-ра, в който Христо Стоичков взе купата в ръце и седна на парапета на кралската ложа на „Уембли”. Нито един друг българин не е слагал ръка на най-големия и важен приз в клубния футбол.

Роналд Куман наниза от пряк свободен удар единствения гол в продълженията на равностойния мач. Водени от двойката Манчини – Виали, италианците не отстъпваха на дриймтима на Кройф с Лаудруп, Куман и Стоичков.

Но Барса победи, за да вдигне за първи път купата в историята. А Стоичков да зарадва България пред телевизорите.

Лекцията на Капело и Савичевич

1994 г. Милан – Барселона 4:0

В онази майска нощ в Атина приключи цикъла на дриймтима. Барселона бе разнебитена от Милан, изиграл перфектния мач. Тактиката на Фабио Капело и индивидуалните представяния на Деян Савичевич, Марсел Десаи, Даниеле Масаро и останалите не остави съмнения в крайния победител.

Стоичков изигра втория си финал, в атакуваща двойка с Ромарио, но бе напълно обезличен.

Педжа – крал на Амстердам

1998 г. Реал – Ювентус 1:0

Предраг Миятович използва една от малкото грешки в защитата на Ювентус и нанесе кинжален удар – 1:0. Старата госпожа диктуваше модата в Шампионската лига с трети пореден финал, но за втори път Юве загуби.

Реал на Юп Хайнкес не бе най-блестящият отбор на света, но с Миятович и Давор Шукер в атака, Раул, Роберто Карлуш, Йеро и Илгнер бе солиден. Купата се върна в Мадрид след 32 години отсъствие.