Кой е по-добър, Шави или Пирло?

Андреа Пирло и Шави Ернандес са представители на изчезващ вид във футбола. Халфове, които залагат по-скоро на техниката, отколкото на физиката. Играта им сякаш пасва повече на отминалите романтични епохи в играта.

При все това, двамата белязаха с класата си съвременния, шеметен, силов футбол.

Скоро и двамата ще напуснат европейската сцена. Шави ще заиграе в Катар след края на сезона. Той ще се раздели с любимата си Барселона след над 20 години в каталунския клуб.

На свой ред Пирло може би ще опита силите си зад океана. От друга страна, той заяви, че един успех в Шампионската лига ще бъде отличен завършек за кариерата му.

И двамата са на доста напреднала за съвременния футбол възраст – испанецът е на 35, а италианецът наскоро навърши 36 години – но продължават да имат важна роля в клубовете си.

Шави и Пирло имаха големи успехи и в националните си отбори.

Плеймейкърът на Барса е световен шампион от 2010 и двукратен европейски първенец. Диригентът на Юве пък стъпи на световния връх през 2006 г., а през 2012 игра в континенталния финал срещу Испания на Шави.

Двама най-добри полузащитници на своето поколение ще се изправят за последно един срещу друг в Берлин, но кой е по-добрият?

Пирло е по-решаващият футболист

Шави си тръгва от Барселона със статута на легенда и на един от най-добрите играчи за всички времена. Приносът му за успехите на „синьо-червените“ не може да се поставя под съмнение. Същото се отнася и за националния отбор на Испания в златния му период.

Пирло обаче не отстъпва по нищо на именития си опонент. При това италианецът се е състезавал в няколко клуба, за разлика от Шави. Подобно на играча на Барса, и той има зад гърба си блестящи изяви на ниво национални тимове.

Пирло е играл с куп звезди в кариерата си, но никога не е имал стабилността, на която Шави се радваше дълги години в Барса.

В Интер плеймейкърът не успя да се прояви по най-добрия начин, но разкри напълно потенциала си в градския съперник Милан, след като започна да играе непосредствено пред защитата. После, когато Масимилиано Алегри го сметна за ненужен, Пирло премина в Ювентус и преобрази „бианконерите“.

Влиянието на италианеца върху отборите му беше по-непосредствено. Когато съиграчите му се нуждаеха от някой, който да вземе нещата в свои ръце, той никога не отказваше тази отговорност.

Често пъти си личеше, че Пирло изпитва нуждата да бъде решаващият човек на терена. Той се придвижваше елегантно по всички части на игрището и винаги търсеше ключовия пас, който да изостри играта.

Който е гледал италианеца да дирижира играта, е изпитал едно от най-големите удоволствия, които футболът предлага.

Шави често пъти се е оказвал необходимата основа за победата на своя тим, но Пирло има на сметката си повече изработени решителни голове. През годините италианецът влияеше на играта по-осезаемо и имаше по-важна роля в решаващите моменти.

В най-добрите си моменти Пирло показваше футбол, близък до съвършенството.