Шкодран Мустафи: Срещу Германия всеки иска да направи мача на живота си

Шкодран Мустафи бе един от германските герои, които спечелиха Мондиал 2014. Защитникът с албански корени постигна успех и в новия сезон – с Валенсия влезе в Шампионската лига, след като преди това бе играл в Сампдория.

В испанското първенство Мустафи се наложи като титуляр, а сега целта му е да направи същото и в националния отбор. Преди контролата Германия – САЩ 23-годишният бранител даде интервю пред портала Sport1.de.

- Как се разви кариерата ви след титлата в Бразилия?

- Още не мога да повярвам, че спечелихме световното първенство. Но не ми остана време да мисля за него. Поставям си нови и нови цели, които трябва да реализирам. Трябваше да покажа на новия ми тим Валенсия качествата и да ги докажа. След евроквалификацията срещу Гибралтар в събота, ще имам време да почина и да мисля.

- Мачовете със САЩ и Гибралтар идват след много дълъг сезон. Пречи ли ви тежката програма?

- Ако зависеше от мен, мачове през юни нямаше да има. Но ръцете ни са вързани и затова няма смисъл да се сърдим и мърморим. Всеки мач на националния отбор е важен. Срещу Щатите трябва да покажем добра игра, а срещу Гибралтар на всяка цена да вземем три точки.

- Вашият Валенсия бе барометър за титлата – спечели четири точки срещу Реал и нито една срещу Барселона.

- Много ми се искаше и срещу Барса да спечелим. Например у дома ни вкараха победен гол в добавеното време. А на „Камп Ноу” – в първата и в последната минута. С изключение на Барселона спечелихме четири или повече точки срещу всички други големи.

- Колко е голяма разликата между Барса и останалите?

- Погледнете крайното класиране на испанското първенство. Барса завърши с 94 точки, Реал има 92, Атлетико е трети със 78, следваме ние със 77 и Севиля със 76. С толкова много точки във всяко друго първенство щяхме да сме поне вицешампиони. Нивото на Примера е изключително високо и ако се отпуснеш в един мач, оставаш назад. Барселона е суперотбор и затова спечели всички титли, но накрая изпревари Реал само с две точки. Разликата не е голяма.

- Как бихте оценили Барса и Примера в сравнение с другите лиги?

- Много съм щастлив, че получих шанс да играя точно в Испания. Нивото е невероятно високо. Дори в мачове срещу 13-ия или 14-ия в класирането не можеш да си сигурен, че ще спечелиш. А когато видите кои отбори отстрани Барса по пътя към титлата в Шампионската лига, ще се съгласите, че това е най-големият тим в света сега.

- Мислите ли, че в обозримо бъдеще пак ще смените отбора и може би ще заиграете в Германия?

- Когато видя, че е дошло времето ми, ще направя следващата крачка. Тогава ще премислям къде би било най-подходящо да играя. Но в момента трансфер по никакъв начин не стои на дневен ред. Доволен съм във Валенсия.

- Очаквахте ли, че Германия ще има толкова трудности на старта на евроквалификациите?

- Много фенове мислят, че след като сме световни шампиони, всичко ще е лесно. Но е точно обратното. Най-трудно е да се защитиш от позицията на световен шампион. Срещу Германия другите отбори искат да направят мача на живота си. За да победим, и ние трябва да сме на лимита.

- Успяхте ли да компенсирате вече липсата на отказалите се Филип Лам, Мирослав Клозе и Пер Мертезакер?

- За всеки е трудно да „влезе в обувките” на тези играчи. Времето с тях беше златен опит за мен. Изживяхме прекрасни моменти. Кой знае кога пак ще има футболист с 16 гола на световни първенства като Клозе.

- Говорите ли си с другите германски легионери като вратаря на Барса Марк-Антре тер Щеген и Емре Джан, който проби в Ливърпул?

- Радвам се за Марк и го поздравявам с титлата в Шампионската лига. С него си говорим понякога. С Емре – рядко. Контактът е на лице, но не е редовен. Сега им предстои европейско първенство за младежи, в този състав и аз играх до скоро. Ако някой се нуждае от съвет, винаги ще го дам.Не съм човек, който да каже – сега съм в първия отбор и ще си говоря само със Сами Кедира и Марио Гьотце.

- Във Валенсия играете като централен защитник, а в националния отбор като краен. Коя позиция предпочитате?

- В центъра, но това решава треньорът. Играя там, където ме поставят. Няма да се промени и след 50, и след 60 мача за националния отбор.