Моралната дилема на един левскар

Левски има нови босове и за първи път през турбулентното лято в родния футбол иззе първо място в новините.

Изключваме Иво Тонев, популярен с това, че е от силните хора на ГЕРБ и издигнат до шеф на тотализатора от първото правителство на Бойко Борисов.

Въпросът е какво и кой седят за другите две личности, които ще се водят собственици на клуба.

Социалните мрежи гърмят, че Александър Ангелов е човек на Делян Пеевски, а и документи в медиите през последните 2-3 години насочват към такова схващане.

Все пак човекът е адвокат и нито неговият бизнес, нито този на Тонев, могат да докарват на Левски бюджет от 6,5 милиона лева, за който се говори.

Третият е Николай Иванов, представен като собственик на фирма „Юпитер”, пловдивчанин. Неговата връзка с Левски също е странна и някак внезапно появила се в пространството.

За Левски идват интересни времена, спор няма.

Въпросът е обаче доколко успя задкулисието, както го нарича в поне 3 интервюта през годините Батков, да му вземе властта в клуба.

Именно това предизвиква жуженето в публичното пространство. Левскарите се чудят кой управлява клуба им, а твърде солените майтапи на противниците им от други отбори, без съмнение ги дразнят.

Видяли сте всички как емблемата с Л „е станала” на Лафка, как Бойко Борисов и Иво Тонев държат синьото шалче... Фотошоп работи неуморно, както бе и в седмиците наред преди това, когато всички новини идваха от ЦСКА. Просто това са двете най-горещи теми в родния спорт и футбол.

За левскарите има два пътя.

Или да се доверят на думите на Тонев, че за клуба идват добри времена, да ходят на стадиона, да подкрепят отбора и да не се интересуват кой седи зад Ангелов, Иванов и Тонев. Да си останат на сините седалки на „Герена”, където са им местата. И сърцата.

Или да дадат воля на съмненията и гнева си, защото и такъв ще има. Левски може и да е силен, но ако е изграден върху основите, които изкараха на улиците хиляди българи в последните 24 месеца... остава един лош привкус. С две думи – има и морална категория.

Това е нещо като дилемата, която човърка цесекарите.

Да започне на чисто техният клуб от „В” група или „А” окръжна, да се бори за мястото си обратно в елита... Или да се довери на богатия чичко, който да купи лиценз, да се слее с друг клуб, да направи някоя схема... и ЦСКА да е „А” група веднага.

Морални терзания или чисто материалното и подсъзнателно желание на фена за купи, победи, трофеи.

Левски винаги ще е гранд и марка в българския футбол.

От такъв калибър имаме само две – „синя” и „червена”. Годините от 2011-а насам не бяха леки. Вероятно всъщност бяха най-тежките в историята на клуба. Неслучайно те съвпаднаха с влизането на Тонев в него, като за този период Левски няма купа, записа куп срамни резултати и унизителни провали, когато славата бе на косъм.

100-годишният клуб не намери пари за юбилея, та се наложи да ги вадят феновете. Сега се очаква с парите проблеми да няма, а може и да заложите, че забавилата се страшно много трибуна ще е готова скоро.

Но дали парчетата бетон и парите, идващи от незнайни източници, ще стигнат за храна на синята любов?

Първите реакции са разнопосочни...

Както всичко, което се случва у нас. Футболът не е изключение. Той е проекция на обществото на съмнения, втори планове, объркване на хората и незнание на реалните факти. Трудно е да ги различим от информационния поток, той е твърде повлиян и „капе” в насочени от определени хора посоки.

Объркани или не, левскарите ще кажат думата си. Още на първия мач през юли ще разберем настроенията. Не само в сектор „Б”, където са ултрасите. „Сините” ще гласуват „за” или „против” промените с краката си – като идат или не на стадиона.

Не се учудвайте, ако седалките масово останат празни.