По право, но не и по заслуги

С поражение от Аржентина с 1:3 националният ни отбор по волейбол приключи участието си в груповата фаза на Световната лига. Загубата, дошла малко изненадващо за препълнената зала „Конгресна” във Варна бе четвърта за тима ни, но според новото правило на Международната федерация да се броят победите, а не точките, го остави на първо място в класирането на група С.  Успехът пък бе достатъчен на Аржентина да изпревари Канада и да си осигури участие във финалната фаза на група 2, отново във Варна.

Поражението обаче трябва още утре да бъде забравено от родните национали.

Защото пред волейболистите стои далеч по-важната задача, поставена като цел още  в началото на подготовката – да спечелят финалната четворка. Само така отборът ще се завърне там където всички искат да го виждат – в Първа дивизия на надпреварата, където е големият награден фонд, където са отборите със суперзвездите и където наистина можеш да свериш часовника си.

До колко успешен бе експеримента с увеличаването на броя на отборите в турнира, разделянето му на три дивизии и промените в правилата, ще кажат от Международната федерация.

За родните фенове сега големият въпрос е готов ли е тимът ни за предстоящите финали?!

Ако се съди по последните мачове с Аржентина категоричен отговор не може да се даде. Защото тимът отново демонстрира така характерното за него непостоянство и изигра един много силен и един доста слаб двубой срещу един и същ съперник.  И оправда напълно мнението, което се шири от години – че може да падне от всеки и да бие всеки.

Подобно нещо волейболистите ни демонстрираха и срещу Канада в Ботевград и Канада, и при гостуването си на Аржентина. Единствено срещу най-слабият и неопитен тим в групата ни – Куба националите нямаха проблеми и взеха четири победи.

И ако в предишните двубои, когато това се случваше можеше да бъде намерено оправдание с ранната фаза на турнира, с отсъствието на определени играчи, сега адекватно обяснение като че ли липсва. Освен ако не броим изреченото от селекционера Пламен Константинов пред камерите на БНТ: „Един мотивиран отбор и един немотивиран отбор, който няма за какво да играе”.

Селекционерът обаче не е съвсем прав.

Защото дори когато резултатът е без значение, но пък имаш зад гърба си 5000 души, които те подкрепят това трябва да ти е достатъчно за мотивация. Професионализмът си личи именно в такива двубои, в останалите е доста по-лесно.

И още един тревожен факт преди така важните финали.

Серията неприятни инциденти по време и на първия, и особено на втория двубой с Аржентина принуди щаба ни да заложи на играчи, които като че ли не попадат в плановете за основна шестица. Някои от тях се справиха с променлив успех, за други няма как да се каже дори това.

Което пък идва да покаже, че въпреки всичките опити от страна на ръководителите да ни убедят, че играчите в тима са равностойни, това съвсем не е така. 

Да,  в събота  Тодор Алексиев замести отлично Скримов, но както отбеляза и Пламен Константинов, силните му страни са атака и блокада.

За да се стигне до тях обаче съперникът трябва да бъде затруднен със сервис. А между двамата това е по-вероятно да направи Скримов, а не Алексиев. Скримов е и играчът, който дава повече сигурност на посрещане.

Горе долу така стоят нещата и при Градинаров и Петков, които са другите две опции на поста.  Въпреки че имат не лоши качества до колко двамата могат да бъдат играчи, които да поемат отговорността, се видя снощи.

Последните двубои в групата обаче показаха и положителни неща.

Защото в лицето на Владимир Николов за пореден път всички се убедиха, че в спорта няма млади и стари, а можещи и неможещи. И въпреки че не рядко в миналато е отнасял критики, в момента Владо е истински лидер на тима, такъв, какъвто предишният сезон липсваше страшно много.

И независимо, че трудно ще замести Скримов на посрещане и сервис, Алексиев демонстрира страхотна форма. И доказа на всички защо е толкова важно дори за състезател в отборен спорт да печели медали, а не просто отделни срещи. Самочувствието, което посрещачът е придобил след Баку, колкото и спорен да е имиджа на онзи турнир, му позволи да не допуска много брак в играта си в събота, а дори и в неделя, а когато това все пак се случи бързо да излиза от „дупката”.

Същото важи и за Николай Пенчев, който имаше изключително успешен сезон в Ресовия и на този етап напълно оправдава доверието и в националния отбор.  Въпреки младостта му Пенчев не позволи на формата му да повлияят дори слуховете за проблеми с клубния отбор.

Традиционно стабилни са и централните блокировачи. Конкуренцията там е достатъчно голяма, за да приковава вниманието на всички четирима на поста.

Единственият проблем - чисто игрови, който все още трябва да бъде разрешен от щаб и играчи са многото грешки от начален удар.

В първия гейм на първия двубой срещу Аржентина те бяха 12. А това по системата всяка грешка точка за съперника си е половин гейм. Изпуснеш ли го, може и да не успееш да се върнеш, ако срещу теб стои съперник, който умее да се възползва. А и когато тактиката ти е разработена така, че и нападението, и защитата да започват още от началния ти удар, проблемът става два пъти по-сериозен.

Родните волейболисти обаче имат седмица, за да поработят над това. Дали ще им стигне ще стане ясно в петък и особено в събота, ако всичко пред тима ни се развива по план.