Денят на истината

Денят на истината дойде. След няколко часа Лудогорец ще играе реванш срещу Милсами във втория предварителен кръг на Шампионската лига. Загубата в Разград с 0:1 бе конфузна, но е напълно преодолима. Особено за отбор, който натрупа опит от битки с Кристиано Роналдо и звездите от световния футбол.

Лудогорец демонстрира оптимизъм, но през зъби. Заговори се за „мача на истината“, за „време за мъже“. Грешките, които допуснаха в Разград, са очевидни, но поправими. Победи ли Милсами, Лудогорец ще мине и през албанския Шкендебеу. А това означава гарантирано участие най-малко в групите на Лига Европа.

Ако този сценарий се сбъдне, значи във футбола ни е останал малко живец. Макар че Лудогорец убива вътрешната конкуренция с трансфери за по 3,5 милиона лева. Но все пак България ще е на картата. В противен случай нашите отбори съвсем ще се доближат до футболните джуджета. Дори Гибралтар този сезон се похвали с първа победа в евротурнирите.

Само преди 10 години „А“ група влезе с фанфари в групите на Купата на УЕФА. В един ден първо ЦСКА срази Байер (Леверкузен), малко по-късно Левски отвя Оксер, а за финал Литекс прати у дома Генк. Датата беше 29 септември. А всичките ни отбори бяха непоставени в първия кръг на турнира, каквато бе схемата тогава. Всички наши отбори спечелиха поне по един мач в групова фаза. Левски и Литекс дори я прескочиха, а на ЦСКА не достигна един гол – при това на гостуване срещу Монако с Патрис Евра и Емануел Адебайор. И само още едно допълнение. 12 месеца по-рано националният отбор бе играл на Евро 2004.

Днес, 10 години след тази българска футболна есен, още преди да са увехнали листата, сме пред отпадане от всички международни форуми. Литекс вече го няма, а Лудогорец, Черно море и Берое ще гонят дивото в странство. Националният отбор отдавна е синоним за слаб тим, който и Малта не може да уплаши.

Денят на истината дойде. А пустата Молдова може да го превърне в Деня на страшния съд. Тогава няма да има „Асталависта, бейби!“