Асталависта, бейби!

Вчера говорихме за Деня на истината не само за Лудогорец, а за целия българския футбол. Той се превърна в Деня на Страшния съд.

Точно във времето, когато Арнолд Шварценегер се завърна, за да направи петия Терминатор, българският футбол бе терминиран в едно молдовско село.

Лудогорец не направи нищо по-различно от ЦСКА, Левски или Литекс в последните години. Отпадна от футболно джудже.

На едно стадионче за 2500 души с една трибуна и с блокове около него. Милсами ни показа в очите, къде ни е мястото.

Дълго време Лудогорец бе наричан правилния проект, бялата лястовица, примера за подражание.

В много моменти най-силният отбор на последните четири години бе обвиняван, че прекрачва границите на феърплея, за да постигне своето в България.

Но дойдеше ли Европа, играеше като равен с Реал и Ливърпул, биеше Лацио и ПСВ Айндховен. И това бе отговорът.

Днес Разград се събуди върху онази тъмна магистрала към неизвестното, по която отдавна се движи целият ни футбол.

За разлика от ЦСКА и Левски, от Локомотив (Пд) и Ботев това е проект само на един човек. Ако Кирил Домусчиев е ядосан, то днес може Лудогорец повече да няма.

И затова ще страдат няколкостотин души от Делиормана.

Това е и единият от проблемите на футбола ни – зависимостта от Царя слънце.

Заради настроенията и възможностите на един човек или фирма ЦСКА вече е аматьорски клуб, Левски се гърчи в немотия, едва оттървал съдбата на вечния съперник.

Темата сега е Лудогорец.

Очевидно по-силният отбор бяха българите срещу Милсами. Изневериха на стила си да използват български треньори и се провалиха.

Тактиката, смените и обясненията на португалеца Бруно Рибейро след двата мача с молдовците показват пълна несъстоятелност.

Най-вероятно приятелят на Жозе Моуриньо ще види широко отворената врата на трибуна „Моци”, която ще тръшне зад гърба му. И ще е разумно решение.

Този ли ще ни учи на футбол? Изпълнителният директор Ангел Петричев заговори за оставка след първия провал.

Един мач ли струва проектът Лудогорец, ако един служител си върши добре работата?

Денят на Страшния съд ни показа, че за една година Молдова, значително по-бедна от нас държава, изхвърля без много трудности два български отбора – ЦСКА и Лудогорец.

Показа ни, че само с наливане на пари, както става в Разград, няма да стане. И молдовският 28-годишен олигарх е много богат, но явно е разбрал правилния начин да правиш футбол.

За какво му е на Кирил Домусчиев бразилец като Кафу за 3,5 милиона лева? Като член на изпълкома на БФС бизнесменът трябваше да се концентрира много повече върху състоянието на целия ни футбол, отколкото върху селекцията на Лудогорец.

А виждате ли селекцията?

Появи ли се някой силен, то той бива веднага привикан в Разград. Дори с възможността да играе за втория отбор, но да не е в конкуренцията.

Домусчиев  обиждаше журналисти, които добронамерено го питали защо трибуна „Моци” не е пълна.

Истината е, че проектът Лудогорец имаше за цел да смачка с всички средства конкурентите. И успя.

Домусчиев искаше да вижда безметежни мачове в „А” група, когато се налага срещу юноши, а да се наслаждава на битки с Роналдо. Сори, но не става вечно.

Първо трябва да се потиш здраво у дома, да загубиш някоя мач или титла. Така се калява стоманата, така се става силен и симпатичен.

Като член на изпълкома дали Домусчиев би казал заради кои мачове Марек е наказан с рекордните 210 000 лева за симулативна игра? И дали онзи от „Господали на ефира” не е един от тях. БФС нека свали картите и да каже истината!

В момента бъдещето на Лудогорец е с повече въпросителни от това на третодивизионния ЦСКА.

Абсурдно е да очакваме Домусчиев да поддържа толкова скъп отбор с космически за футбола ни заплати само за „А” група.

До следаващите евротурнири има 12 месеца. Много е вероятно да започне спешна разпродажба на конвертируемите играчи.

И без половината вероятно Лудогорец ще стане шампион. Но ако не стане? Да… Има го в картите.

Особено когато в играта не е нужно да влизат „Господари на ефира”.

Денят на Страшния съд дойде със страшна сила за България.

Боби Михайлов и Наско Сираков ни показаха как се забавляват на почивка някъде по света.

Отдавна знаем, че те нехаят за играта, която ги направи четвърти в света.

Те са само една проекция на падението.

А всички, които обичат футбола в България, получиха молдовски куршум в главата.

Асталависта, бейби! Българският футбол е терминиран успешно!