„Шоутайм“ срещу ирландския късмет

Меджик Джонсън и Лари Бърд са баскетболните икони на Америка през 80-те г. Кариерите им се развиват по почти идентичен сценарий – (подвизи в колежа, титли и слава в НБА) – и двамата неизбежно се превръщат в жестоки съперници, преди да получат възможността да играят рамо до рамо в „Дрийм тийма“ на олимпиадата през 1982 г.

Предлагаме ви поредица седем истории за Меджик и Бърд – две от най-големите легенди на баскетбола за всички времена, сърцето и душата на стила „Шоутайм“ и лицето на последната велика династия на „Келтите“ – публикувани в руския сайт „Sports.ru“.

КОНТУЗИЯТА, „СЪСИПАЛА“ СТРЕЛБАТА НА БЪРД

През пролетта на 1979 г. Лари Бърд прекарвал свободното си време, като играел софтбол в очакване да започне професионалната си баскетболна кариера. Една от тези игри, състояла се през април, едва не променила целия му живот.

В опит да хване топката, хвърлена по необичаен начин от брат му Майк, Лари претърпял сериозна контузия. Топката го ударила по пръста и го „обърнала“ наопаки.

Първоначално Бърд не обърнал внимание на болката, но когато погледнал ръката си, при опит да хвърли топката, изпаднал в шок. Показалецът му бил изкривен по толкова неестествен начин, че брат му едва не повърнал от ужасяващата гледка.

Приятелката на Лари Дина Метингли спешно го откарала в най-близката болница, където лекарите обездвижили показалеца му.

Цяла нощ Бърд се въртял неспокойно в леглото, защото не можел да заспи от болка. На следващата сутрин му предстояло да стане в ранни зори, за да тръгне на поход за гъби. Всяка година почитателите на пумпалките в Индиана имали на разположение само 6 седмици, за да берат редките за този щат гъби.

На Лари и през ум не му минавало да се откаже от това преживяване заради някаква си травма. Той изгълтал два аспирина и цял ден скитал в гората.

Когато се върнал, брат му му съобщил изключително неприятна новина. Лекарите прегледали внимателно рентгеновата снимка на показалеца му и наредил веднага да го хоспитализират.

Оказало се, че кокалчето на пръста му буквално се разцепило на части. Наложила се операция за отстраняване на раздробените парченца и поставяне на пирон. Преди процедурата обезпокоеният Бърд попитал лекаря колко дълго ще зараства показалецът му.

- Колко дълго?! Синко, не съм сигурен, че изобщо някога ще зарасне! – възкликнал хирургът.

След операцията на Бърд му сложили специална шина, за да държи показалеца му в нужното положение. Само след няколко дни обаче Лари претърпял нова травма. Той седял пред телевизора и неспокойно опипвал пръста си, когато счупил шината, която изтръгнала нокътя му. Рукнала кръв...

Лари още нямал договор с Бостън Селтикс и се притеснил, че ще се лиши от тази възможност. Той уведомил шефовете на клуба за случилото се и подновил тренировки още преди да замине за Бостън.

Физиотерапевтът Томас Силва останал изключително недоволен от това, което видял при прегледа. По думите му кокалчето никога нямало да заздравее напълно, което ще ограничи гъвкавостта на пръстите на Бърд.

Силва се съмнявал, че при това положение Лари ще може да направи кариера в НБА.

След като чул мнението на лекарите, легендата Ред Ауербах – по онова време генерален мениджър на Бостън – накарал новобранеца да му покаже стрелбата си в „Бостън Гардън“.

Бърд вкарал първия си опит. После втория. След това и третия, макар че не изобщо не чувствал контузения си пръст. Ауербах, който му връщал топката, започнал да му подава с отскок от пода. Лари я хващал без проблеми и вкарвал всеки път.

- Дори да му е причернявало от болка, той успя да го скрие. Лари беше дяволски упорито момче – спомня си по-късно Ауербах.

Най-после Ред захвърлил топката, прегърнал новобранеца и му казал, че няма от какво да се притеснява. Бърд въздъхнал с облекчение.

Диагнозата на доктор Силва обаче се оказала вярна – показалецът на Лари така и не заздравял напълно. В пукнатините започнал да се отлага калций и постепенно пръстът придобил толкова безобразна форма, че години по-късно фотографът, дошъл да снима Бърд за корицата на „Спортс Илюстрейтид“, останал ужасен.

Въпреки че Лари вкарва над 25 000 точки в НБА и става един от най-добрите реализатори в историята на играта, той твърди, че въпросната травма безвъзвратно съсипала стрелбата му.