Ивайло Петев и Храмът на обречените

В събота вечер първо четеш статуси из facebook с безброй удивителни – шок и ужас. После идва малко дръзкото, но и видимо повлияно от разочарование изказване на селекционера Петев – „Най-трудната група, но всички ще имат проблеми с нас”.

В неделя сутринта преглеждаш вестниците с кафето и се любуваш на клише до клишето – „кошмарен”, „убийствен”, „тежък” жребий. За световните квалификации говорим, а излиза, че направо си редим заупокойна молитва.

А един роден футболен началник, когото официално водят президент на Литекс – Трифон Попов, обича след всяко изтегляне на жребия за Купата на България да казва: „Жребий като жребий”.

Независимо дали отборът от Ловеч е изтеглил Лудогорец или Септември (Симитли).

И точно така трябва да подходим в този случай. Холандия, Франция, Швеция, Беларус и Люскембург си е жребий като жребий.

Тежък бил? Че за нас лесен имало ли е този век?

В настоящото състояние на родния футбол единствената ни надежда на тези квалификации може да е Библията. Но тя не помага в играта, когато разликата в класите е очевидна.

Разбира се, чуха се и оптимистични гласове. Какво толкова, Холандия правела страшно слаби европейски квалификации в момента и нямала поколение. Ама сравнено с кого? Може би с френското или немското – да, не е толкова силно...

Истината е, че ние трябва да гледаме повече към отбори като Беларус, когато правим сметки къде ще сме в групата. Сравнението дори с тях е леко притеснително. Само пред този век този отбор има победи в официални мачове именно над Холандия и Франция. Нещо, с което ние не можем да се похвалим. И те като нас обикновено са четвърти в групата си.

Наскоро обаче Динамо (Минск) натупа Черно море в Лига Европа, при последната ни среща ни биха в контрола (2011-а), а водещият им отбор БАТЕ в четири от последните 6 сезона е в групите на Шампионската лига. Пълен с беларуси в състава.

Обръщаме внимание и към Люксембург, като няма защо толкова да се надуваме и да ги наричаме пълен аутсайдер, при условие, че едва ли са по-слаби от Малта, които не успяхме да бием миналата есен в София и едва надвихме в Ла Валета с измъчено 1:0.

Холандия и Франция са неприятни съперници, когато си в нашето положение, защото не са от отборите, които щадят противника. А и пред тях седи задача „задължително класиране”. Мачовете с тях ще бъдат неприятни като усещане, макар и да ни дават шанс да видим големи играчи и отбори в София. То май това ни остана – да се надяваме жребият да ни прати звезди и култови тимове, поне това да видим, като няма да се радваме на класиране...

А, да – напълно умишлено, а не от разсеяност, оставихме за десерт шведите. Димитър Пенев ги нарече „швеците” преди години, но и Марсианци да ги бе нарекъл, разлика нямаше да има. Просто идват и ни бият когато и където ни хванат. Само този век имаме 3 опита да прекъснем серията загуби от тях, но ни натупаха с 3:0, 3:0 и 5:0.

Та, казвате, кошмарен жребий. Ами да, не е лесно да тръгваш не с малка, ами направо празна кошница.

Но реално - какъвто и да бе съставът на групата ни, надеждите щяха да са илюзорни. Ивайло Петев е в Храма на обречените с този отбор, както бяха и още ред селекционери преди него.

Но поне ще видим Ван Перси, Златан (ако още играят след година и нещо), Депай, Погба, Бензема и още такива звезди. Когато си на дъното и това не е малко.