Една наздравица за българския футбол

Тарикат мъж не писка, казват хората. А в българския футбол – тарикати, колкото искаш. Кой от кой по-голям.

„Тук ще скатаем някой лев. Там ще дадем нещичко на съдията да даде едно рамо. Тук ще бутнем рушвет, че лицензът нещо се бил разклатил. Там футболистите не взимат пари, могат да „играят” за нас.”

Това са само част от дяволиите, които българските футболни управници почти всекидневно и почти легално правят с години.

Точно за пет дни бумерангът се завърна със страшна сила върху нас. Така силно ни удари, че сигурно с години няма да се оправим.

Но по-лощото е – едва ли ще ни дойде акълът в главата.

Започна се с фиаското в евротурнирите.

Говори се, че в Лудогорец не подбират средства, когато трябва да изпълнят целите си. Но това важи за България, не за Молдова.

Берое се мъчи цяла година да влезе в Европа и накрая треньорът Петър Хубчев каза, че мачът с Монтана от първия кръг бил по-важен от Брьондби.

Черно воре погълна цяло море от голове в Беларус, че едвам стигна обратно до Варна. А Литекс даже бяхме забравили, че играл този сезон в Европа.

Дойде и събота. Ах, този късен следобед.

Чичко Паричко във футбола Сеп Блатер какви ги надроби. Докара ни групата на смъртта.

Дори наеженият Ивайло Петев успя само да измънка нещо, че щели другите да се съобразяват с България. Навлече си само гняв и подигравки.

България може да е важна единствено за... головата разлика на Холандия, Франция и Швеция.

По-важният въпрос е къде беше Борислав Михайлов?

Наистина ли не отиде до Санкт Петербург, където телевизионните камери често ловяха неговия ментор Мишел Платини?

Точно там е разковничето от години – в главата на октопода. Точно когато Михайлов има най-много да обяснява, излизат снимки из фейсбук от почивката му с Илияна Раева и Наско Сираков.

Сега членът на изпълкома на УЕФА може да пусне грамофонната площа и да обяснява какви добри условия ще предостави на националния отбор за загуби с по 0:5 от Холандия, Франция и Швеция.

Но когато я спре, ще трябва да каже как добре ръководи футбола ни и той марширува напред из евротурнирите.

Но Боби е тарикат. Не очаквайте от него да се появи на сцената до евроквалификацията с Норвегия през септември. Тогава „вкиснатото” от тази седмица ще е позабравено.

Някой ще отвърне „Какво е виновен Боби, че е такъв жребият или че са ни слаби отборите?” 

Ще побързаме да му отговорим. Като президент на БФС Михайлов се оплете здраво в компромисите към различни клубове и някои като ЦСКА и Локомотив (Сф) сега събрат попарата му.

Нека не ни заблуждава, че преди една, две или три години са заслужавали лиценз. Виновен е, че съдиите винаги знаят на кой господ да се кланят и след това тихомълком биват помилвани. Виновен е, че не ходи на мачове, за да разбере на какви стадиони се играе футбол в „А” група.

А би трябвало от време на време да слиза и в „Б”. Но там може косата да му опада. Опс, това бе неуместно!. Михайлов е виновен, че се гордее единствено с петзвездните хотели, където спят националите. Но никога не носи отговорност, че откакто управлява БФС, националният отбор не се класира за нито един форум.

А той много добре трябва да си спомня, че в цикъла 1992/93 в квалификационната ни групата също бяха Франция и Швеция, но накрая „петлите” станаха на супа. Самият Боби беше част от този подвиг. Истината е, че Михайлов е много далеч от своя предшественик Иван Славков-Батето. По всичик параграфи.

Да не забравяме още един факт от футболния съботев следобед. Новакът Монтана разгроми Ботев с 6:0 във втория кръг.

А вратарят Михаил Иванов пускаше голове от всякаква дистанция. Може да е имал и лош ден, но не очаквайте скоро някой да го покани, след като бе изгонен.

Меко казано изявите му бяха съмнителни. Също като на наказаните Марек и Хасково от миналия сезон, за които на БФС така и не стигна смелост да обявят кои са манипулираните мачове.

Някой ще попита кога български рефер пак ще свири в Шамипонската лига или може би на Евро 2016? Отговорът е никога.

След като не виждаш на три метра, че топката е минала голлинията, каква Лига? Един Станислав Тодоров го пратиха на мач в Загреб между Динамо и Динамо, а след това замина за трета глуха. Трета ли? Може би 33-а.

Тарикати сме. Дяволи сме. Вдигаме чашката смело.

Във футбола ни е важна далаверка на принципа ден да мине, друг да дойде. Затова и бумерангът ни удари през колената и главите точно за пет дни. Но тарикат мъж не писка. Затова – вземете чашите.

Наздраве, Боби! Наздраве, български футбол!