Какво е нужно, за да станеш шампион на Англия

Темата бе подета от Тиери Анри преди няколко месеца и остана актуална през лятото, защото съперниците на Челси за титлата в Англия продължават да работят по селекцията си.

Анри се изказа, след като „сините“ завършиха 0:0 при гостуването си на Арсенал през април и на практика си гарантираха първото място. Легендата на „Топчиите“ се опита да обясни какво липсва на „червено-белите“, за да атакуват върха.

„Те имат нужда от стабилен вратар, от качествен централен защитник, от дефанзивен халф и, опасявам се, от един нападател от световна класа, за да станат шампиони“, гласеше присъдата.

Последната част от изказването породи най-много дискусии, защото по този начин Анри постави под съмнение качествата на Оливие Жиру.

По-важното е, че според френската легенда на Арсенал е невъзможно да триумфираш във Висшата лига, ако нямаш изявен реализатор, който ти гарантира определен брой голове във всяко първенство.

В средата на 90-те години сър Алекс Фъргюсън на свой ред твърдеше, че обикновено не можеш да си позволиш да загубиш повече от 4 мача, ако искаш първото място в крайното класиране.

Друго широко разпространено мнение е, че претендентите за титлата трябва да разполагат със солидна отбрана, която да не допуска твърде много голове.

Как стоят нещата в действителност? Ако се върнем към последните няколко първенства, ще установим, че макар всеки сезон да се развива по различен начин, има определени условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може даден отбор да спечели титлата.

Нужен ли е изявен голмайстор за атака на върха?

Категорично да. От 2009 г. насам шампионите винаги разполагат с реализатор, който вкарва поне 0,67 гола на мач като титуляр.

Тимовете, които триумфираха оттогава до днес, имаха поне по един футболист, разписал се 20 или повече пъти, макар че през 2014 г. основният реализатор на Манчестър Сити беше не страдащият от травми Серхио Агуеро, а халфът Яя Туре.

За сравнение, когато през 2004/05 Челси стана шампион на Англия, водещ реализатор на лондончани в първенството беше Франк Лампард с 13 попадения, следван от Ейдур Гудьонсен (12) и Дидие Дрогба (10). Оттогава обаче световният футбол доста се промени.

През 2008/09 водещият голмайстор на шампиона Манчестър Юн Кристиано Роналдо вкара само 18 гола. Португалецът обаче напусна „Олд Трафорд“ и премина в Реал (Мадрид).

В испанската Примера Роналдо и Лео Меси промениха драстично представите ни за реализаторските способности на съвременните нападатели.

Двамата започнаха да бележат с ефективност, невиждана в европейския футбол от 50-те години насам.

Вследствие на това и на стила, наложен от Пеп Гуардиола в Барселона, футболът стана далеч по-атакуващ. Освен това останалите водещи клубове на континента бяха принудени да се опитат да копират подхода на Реал и на „синьо-червените“, за да бъдат в състояние да се борят с двата испански колоса.

Стремежът на всички кандидати за титлата в Англия бе да се сдобият с футболист, който поне донякъде може да се сравнява с Меси и Роналдо. Получи се нещо, наподобяващо надпреварата във въоръжаването по време на Студената война.

Така наличието нападател, способен да вкара поне 20-25 гола се превърна в задължително условие в битката за Висшата лига.

Предимството на желязната защита

Имаше една основна причина Ливърпул да не спечели титлата през 2013/14 и това не беше подхлъзването на Стивън Джерард срещу Челси на „Анфийлд“.

Работата е там, че „червените“ допуснаха цели 50 гола в 38 мача. Нито един шампион не е бил толкова зле в отбрана и именно това попречи на тима на Брендън Роджърс в борбата със Сити.

От друга страна, средният брой на отбелязаните голове в големите първенства нарасна доста в последните години, а отборите, които акцентират върху атаката, започнаха да се представят по-успешно.

Дори Моуриньо започна да се приспособява. Неговите тимове вече далеч не са толкова непробиваеми, колкото първият му Челси от 2004/05, който позволи да му вкарат едва 15 гола в 38 срещи.

При все това, добрата защита си остава задължително условие в борбата за титлата. Въпросът е какво разбираме под „добра защита“.

От 2009 г. насам първенците на Висшата лига допускат средно по 35 попадения в първенството.

Само един отбор успя да грабне титлата, позволявайки на противниците си да бележат повече от 1 гол средно на мач в мрежата му. Това бе Манчестър Юн през 2012/13.

„Червените дяволи“ обаче компенсираха сравнително нестабилната си игра в защита през въпросния сезон благодарение на невероятното представяне на Робин ван Перси в атака.

Колко загуби можеш да си позволиш?

Днес прагът от 4 загуби, определен от Фъргюсън, не е актуален. Трябва да уточним обаче, че ако някой от настоящите мениджъри във Висшата лига успее да направи династия, подобна на тази на сър Алекс в Юнайтед, това може да се промени.

През миналия сезон Челси загуби само три мача в шампионата, но това бе единственият случай в последните 10 години, когато първенецът допусна толкова малко грешки.

Любопитното е, че през 2008/09 Ливърпул на Рафа Бенитес загуби само два пъти във Висшата лига, но остана на второ място.

От 2004/05 г. насам, когато  Челси падна само веднъж в 38-те си шампионатни двубоя, средният брой загуби, който допускат шампионите на Англия, е 5.

Като цяло, в съвременната Висша лига се наблюдава известно противоречие. От една страна, разликата във финансовите възможности на елитните тимове и останалите непрекъснато се увеличава.

От друга, засилената конкуренция в челото означава, че водещите тимове губят повече мачове, отколкото преди десет години.

Въпросът е дали Моуриньо ще промени трайно тази тенденция или постижението на Челси от последния сезон ще се окаже изключение от правилото.