В него винаги ще живее Вълка

От скоро все пак футболът влезе в дома му – стана отговорник на футболната федерация за региона.

„Моето изграждане като играч беше финансирано на 100 процента от комунистиречския режим – продължва Иванов. – Сега се опитваме отново да отворим футболни училища, за да дадем шанс на младите да се развиват.”

Такива училища са само осем в България. Иванов иска да направи ново във Велико Търново. В офиса му има плазма, видео рекордер, лаптоп и факс. Изглежда, че опитва да живее някъде между днешното време и модата от преди старта на новия век. Например – няма имейл. „Искам да остана на заден план. Много хора въобще не знаят, че се занимавам с това”, продължава Иванов.

Едно нещо никога няма да се забрави. Иванов беше централен защитник, в когото винаги имаше нещо диво. Треньорът Жи Ру, който през 1992 година го покани на проби в Оксер, си спомня: „Той беше един безстрашен защитник, който свързваше всяка акция в отбраната с шпагат.”

Подобни спомени има и Хуан Мерино, който през 90-те му бе треньор в Бетис: „Когато го видях за първи път, бях много впечатлен. Приличаше на трапер, който е дошъл от дивото. Пасваше отлично на картината, която си представяхме от Източния блок. Човек, който не би искал да срещнеш сам в малка стая.”

С неговата визия Иванов често е избиран в идеални отбори на най-грозните футболисти, а дори малък турнир в Бразилия получи името му.

„Веднъж някой ме нарече Вълка и така си остана, не ме дразнеше – продължава разказа си Иванов. – Не мисля, че съм гонил нападателите само заради външния ми вид. Уважението се печели единствено с играта на терена. А не заради дългите коси и брадата.”

Трифон Иванов не е от града. Роден е в село Горна Липница.

Но още на четиригодишна възраст семейството му се премества във Велико Търново. Все още магистралата не е стигнала от София до града му, минава през така наречената в България Стара планина. Трудно е да се повярва, че петима от 22-ата български национали на световното в Щатите са учили точно в тази област.

„Имаше шест спортни училища в България, а нашето подбираше най-добрите в Северна България”, обяснява Иванов. На 11 години той постъпва в него – първо като централен нападател. „Трифон беше създаден за защитник – допълва Красимир Балъков. – Много надарен, технически много силен и се разви невероятно бързо. Във всеки отбор веднага ставаше шеф на защитата.”