Сезонът на Синята мъгла

Декларацията с оплакванията на Левски от съдийството в Разград дойде логично.

Изчетохме я, съгласихме се с някои точки, други бяха недотам добре аргументирани...

Като цяло – минало и заминало.

Очакваше се Левски да си падне от Лудогорец, а букмейкърите бяха сложили направо един огромен кръст върху шансовете на столичния тим с коефициент 11. Това си е като присъда: „Надежда всяка тука оставете, вий, които влизате...”

Апропо – такава ставка в родния футбол за Левски или ЦСКА е нечувана.

Нещо да ви притеснява?

Левски пише декларации след загуба. Трети кръг. След като  и в първите два не победи, а даже имаше сериозен късмет да не загуби...

За три мача Левски създаде голови положения, колкото миналия сезон имаше само в полуфиналния реванш срещу Лудогорец, спечелен драматично.

Ритна топката по вратата на съперника толкова пъти, колкото Тити Папазов е седнал на двубой на своя баскетболен Левски. Три-четири, и то в началото.

Притеснителното е, че Левски избледнява до сиво. Изобщо не е слаб, казват най-коравите глави от публиката, виждат някакви проблясъци сред младите, радват се на последователната работа на Стойчо Стоев, дишат въздуха на революцията – „с българи напред”, чакат картотеката на някой си Диаби, мечтаят за евротурнири...

Да, Левски не е слаб. Все още би трябвало да бие Пирин и Локо (Пд), може би дори и Славия, но определено там работата ще е мъчна.

Добре де,признаваме – Левски не е и силен. Направо си е немощен, но нали това е заради голямата финансова криза, намаления бюджет за заплати, разбягалите се основни играчи от миналия сезон... Ще се оправи Левски. Спокойно.

Сигурно ще се оправи, само дето никой не знае кога. Левски е в най-лошото състояние за един гранд. Той е среден. Ни силен, ни слаб. Сивичък един такъв, невзрачен и само една публика и едни фланелки са останали от него.

Гостуваш на „Герена”?

Ако не се уплашиш от сектор „Б”, точките са ти почти сигурни – 1 или 3. Понякога секторът още има сили да ритне топката във вратата, както стана с Лудогорец през пролетта, или пък с Литекс преди 10 дни, но... Скоро това няма да е достатъчно.

Обезличаването на Левски е направо мъчително за гледане.

В събота вечер в кварталния бар за гледане на мачове десетина левскари и 7-8 цесекари с еднакво безразличие обсъждаха случващото се на терена в Разград.

Пиеха бира и повече си говориха за това какво е времето на „Градина” и как бързо е минала отпуската...

А, да – и обединиха усилия в някоя ругатня срещу онези, модерните – отбора от Разград.

Обяснимо и нормално с оглед на събития в родния футбол. Но ужасно болезнено, ако сърцето ви бие за Левски. Защото грандът престава да е гранд, когато дори на феновете вече не им пука.

И веднага, както обикновено, се набива в очи сравнението със „скачения съд” и вечен противник ЦСКА.

В клуба от Борисовата градина е същото мъртвило, а финансовата криза – далеч по-грозна.

Но има някакъв живот, някакво събуждане и дори един ентусиазъм леко напук – отборът е във „В” група, но се чупи рекорд по абонаментни карти.

В Левски е трудно даже и напук да се усмихнеш.

Там има спонсор, осигурен бюджет и ново ръководство, което гарантира... едно плавно и сигурно съществуване в средата на сивото.

По-голям удар за гранда няма.