Пари на вятъра

Да хвърлиш пари на вятъра не е престъпление. Но това е по буквата на закона.

Когато обаче раздадеш няколко милиона евро и за десетина мача загубиш четири пъти в конкуренция, която няма и една десета от твоите възможности, е престъпление срещу самия себе си.

До това лято Кирил Домусчиев можеше спокойно да се нарече Барона на „А” група в стил Ули Хьонес.

Неговият футболен проект вървeше толкова успешно, че четири години никой не успя да го свали от трона.

Най-вероятно през следващия май Домусчиев ще вдига и пета титла. Но причината не е толкова в голямата му класа, а в липсата на реална конкуренция.

Въпросът е друг. Баронът на „А” група тотално обърка ваксата през този сезон.

За първи път измени на стила си и привлече чужденец за треньор. Първо с визитката си, после с начина на водене на мачове, а най-накрая и с резултатите си Бруно Рибейро прилича повече на учител по физическо възпитание, комуто по странно стечение на обстоятелствата са дали да води голям отбор.

Защо му беше на Домусчиев? Кой го подведе?

Когато си играл в групите на Шампионската лига, когато си направил реми на Ливърпул и си се озъбил на Реал, би трябвало да привлечеш много по-голямо име отколкото (не)симпатичния португалец.

Като че ли напук, след отпадането от Милсами босът Домусчиев не пое по пътя на разпродажба на отбора си.

Напротив – започна ударно да засилва редиците. Дотук добре, въпреки че с подобна политика всякаква конкуренция в „А” група изглежда тотално убита.

Всяка седмица в Лудогорец идва голяма звезда, като най-скромен изглежда последният – едномилионният румънец Кейшейру. Е, ако с футболисти като Владислав Стоянов, Козмин Моци, Светослав Дяков, Марселиньо, Върджил Мисиджан и всички нови в добавка не можеш да бие четата на Никола Спасов, значи някъде си направил генерална грешка.

Очевидно е, че Лудогорец няма изградено лице.

Има футболисти, но няма футболна култура. Защото колкото и в предишните години да бе атакуван от мнозина, никой не можеше да отрече, че разградският тим играе най-красиво.

Естествено заради огромната класа, която е концентриране в него. Сега тя се увеличи с осем милиона евро, а обликът става от сив по-сив.

Домусчиев се е доказал, че не бърка в бизнес начинанията си. Бруно Рибейро е грешка, която трябва спешно да бъде поправена.

Не че няма да стане шампион на България, но едва ли португалецът е треньорът, който ще изгради отбор за участие в Шампионската лига следващото лято. А това вече е незаобиколима цел за Домусчиев и компания, както обичаше да се изразява изчезналият като дим от футбола Александър Томов. Всичко друго е пари на вятъра.