Треньорско решение

„Треньорско решение”. Така лаконично и доста арогантно новият треньор на Лудогорец Едуард Ераносян отговори на въпроса на телевизионен репортер, опитващ се да разбере причината за отсъствието на титулярния вратар на тима Владислав Стоянов. 

Наставникът на шампионите обаче не спря до тук. Назидателният тон достигна нови висоти в следващите минути като дори нападна колегата, позволил си да обърка следващия съперник на Лудогорец и вместо за мач със Славия да попита за мач с Берое.

Ако не знае резултата, човек би си помислил, че Ераносян демонстрира нервност заради допусната загуба на тима му.

Минути пред това обаче Лудогорец бе спечелил убедително с 3:0 срещу Пирин. При това с нелоши изяви на терена. Така че видима причина за подобно абсурдно поведение на новоназначения треньор определено нямаше.

Безспорен факт е, че отсъствието или присъствието на един играч в стартовия състав е треньорско решение.

И наставникът не е длъжен да го коментира в детайли или да дава обяснение пред медиите. Но би могъл да измисли адекватен отговор за преумора, появили се стари болежки,  напрежение...

Това би позволило да бъде запазен и самия играч, и целия  отбор от излишни слухове и увеличаване на напрежението около него.

Нещо, което в следващите дни със сигурност ще се случи с Лудогорец...

Подобно поведение обаче в никакъв случай не е патент единствено на Ераносян.

Минути преди това неговият колега от Пирин Неделчо Матушев просто отказа да дава интервю, извинявайки се доста неубедително с думите „Не се чувствам добре”.

Кръг по-рано треньорът на Берое Петър Хубчев влезе в открита разпра с феновете на тима, атакували го остро заради неубедителните изяви на вицешампионите.

И на Хубчев често му се случва да пропуска задължителните медийни изяви след срещите, изпращайки там някой друг от щаба си.

Подобни примери има десетки. Любослав Пенев, Димитър Димитров и още, и още. 

Ситуацията е горе-долу същата и в другите два колективни спорта у нас – баскетбола и волейбола.

Треньорите не се колебаят да влизат в пререкания със съдии, да повишават тон на фенове, да си изпускат нервите и да демонстрират арогантност и да се държат като последна инстанция.

Макар официално да се сбогува с треньорската професия, конфликтите, в които Тити Папазов се замесваше не един и два пъти ще останат в историята.

Не по-малко емоционален и невъздържан на моменти е и Росен Барчовски.

Подобно поведение би било оправдано, ако срещу името ти стои визитка като на Жозе Моуриньо или Хосеп Гуардиола.

Но когато отбора, който водиш е отпаднал още на първото по-сериозно препятствие в евротурнирите или пък е неубедителен в първенството, а и му липсват резултатите, то буди недоумение.

Но пък дава отговор на въпроса защо треньорската професия загуби авторитета, на който се радваше преди години у нас. 

Защото той се гради от детайлите. Дори от нещо толкова дребно като начина, по който треньорът е облечен и по който се отнася към фенове и медии...