Легендата Невил Саутъл: Футболът е по-специален от училището

От уелски мелничар до легенда на Евертън.

Този път извървя вратарят-легенда Невил Саутол, който 18 години пази вратата на „карамелите”.

През тези години Евертън два пъти стана шампион на Англия, два пъти вдигна купата и стигна до триумф в КНК.

Големият Нев - един от героите на 80-те

Невил Саутъл бе култова фигура от златните времена на британския футбол.

Два пъти шампион с Евертън през 80-те, той стана едва четвъртият вратар в историята, печелил наградата за Играч на годината в Англия (1985 г.).

След проблеми с алкохола в младежките години, приема пълно въздържание и не посяга дори към чаша вино на партитата на отбора след големи триумфи.

Невероятно скромен и земен, любимец на феновете.

Раздели се със съпругата си след 18 години брак, след като и призна, че е имал връзки с други жени през периода.

Записа 747 мача за Евертън, където е абсолютна легенда.

Тръгна за големия футбол от Бери през 1980-а, а завърши в Брадфорд през 2000-а. 20 години вратарско изкуство, 897 мача за клубни тимове, 92 за Уелс - почти 1000 двубоя!

Държи куп рекорди на Евертън: Най-много мачове в първенството (578), най-много двубои в Купата на ФА (70), най-много сухи мрежи (269)...

Два пъти шампион, два пъти носител на Купата на ФА, вдигал е още КНК (1985) и четири пъти суперкупата на Англия.

През 2004 година феновете го избраха за най-големия герой в клубната история. Саутол е последният вратар, избиран за футболист №1 на годината в Англия.

Големият вратар даде интервю за живота си пред германкското списание „11 Freunde”.

- Вярно ли е, че преди Евертън сте бил на крачка да играете във Фортуна (Дюселдорф)?

- На крачка е пресилено казано. Когато бях на 14 години, с моя уелски отбор пътувахме до Дюселдорф за приятелски мач. Чичо ми дойде след това и ми каза: „Германците искат да те вземат. Искаш ли да останеш?” Дойде ми прекалено лудо.

- Чичо ви бе ваш треньор, нали?

- Да, официално. Но нямаше никаква представа от тактика. Грижеше се само да излезем 11 на терена.

Трябва да си представите сцената от Дюселдорф. Ако бях казал, че искам да остана, щеше да преброи останали и да отпътува за дома. А аз щях с моено сакче да съм в Дюселдорф.

- Вашият път до професионалния футбол също е куриозен. Докато другите момчета се развиват в големи отбори, вие сте били по селата.

- Може да се каже и така. Веднъж играх на терен, който имаше формата на скейтборд.

Центърът му беше поне с един метър по-дълбок, отколкото краищата. В друг случай играхме на терен, на чийто център имаше телефонна кабинка.

- Какво ставаше, когато топката я удряше?

- Липса на шанс. Тогава хората не се впечатляваха. Просто играеха.

Веднъж бяхме на едно игрище без никакви трибуни. Вятърът бе толкова силен, че няколко пъти ми се наложи да спасявам собствените си удари.