Езикът на футбола

"Наследих Рим като град от тухли, оставих го като град от мрамор."
Октавиан Август

Знаменитият германски треньор Отмар Хицфелд наскоро се оплака, че някогашният му отбор Байерн (Мюнхен) се е испанизирал прекалено много.

„В Мюнхен трябва да внимават испанският да не се превърне единствения език, който се говори в клуба“, обяви Хицфелд.

Същото важи за цялата английска Висша лига и особено за испанските колонии в Челси, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед и Арсенал – всичките участници в Шампионската лига.

Не чак толкова отдавна се говореше за „испанския“ Ливърпул като за изразител на нова тенденция.

По времето, когато мениджър на „Анфийлд“ беше Рафа Бенитес, червената фланелка сложиха Рейна, Арбелоа, Шаби Алонсо и Фернандо Торес.

Днес можем да говорим за испанска Висша лига.

Футболистите, които осмислят мачовете със своя талант и се радват на най-голяма популярност сред феновете, в болшинството си са испанци или латиноамериканци.

Да започнем с Челси, действащия първенец на Англия. Последният испанец, акостирал на „Стамфорд Бридж“, е Педро Родригес от Барселона.

Още в първия си мач със синята фланелка крилото се превърна в звезда.

Той вкара прекрасен гол, участваше във всички опасни атаки на своя тим и бе избран за играч на мача.

Освен другото, Педро сложи край на един мит, особено популярен сред представители на едно идейно направление в английския футбол.

Завистта кара мнозина на Острова да твърдят, че макар Барса да играе чудесно, ако Меси и Иниеста един ден бъдат принудени да играят на подгизналия от проливния дъжд терен на Стоук Сити или Уест Бромич, едва ли ще бъдат в състояние да се представят блестящо. Местните щели да ги изядат с парцалите.

Е, за Меси или Иниеста не знаем, но Педро дебютира за Челси в гостуването на Уест Бромич при типично английско време – валеше като из ведро.