Защо не подкрепям националния отбор

Публикуваме го като открито писмо, но това си е мнение на запалянко в социалните мрежи. Поводът изглежда е бил спор защо не се продават добре билетите за мача с Норвегия. Открихме го в още във вторник, но го публикуваме днес - смятаме, че остава актуално и след резултата от мача на националите. Ще спестим профила на човека, когото дори не познаваме. Редакциите по текста са съвсем незначителни.

Хора, аз не подкрепям националния отбор на България по футбол.

Волейболистите ми харесват, за тях искрено се ядосвам и радвам.

Баскетболистите също дори в залата бих отишъл да подкрепя, даже съм играл този спорт и ми е близък.

Но футболният национален отбор ми е абсолютно безразличен.

И не се притеснявам да го напиша, знаейки какъв "хейт" ще последва. А съм фен, гледам футбол и чета за футбол.

Първо, да си фен означава да си имаш любим отбор. Аз си имам такъв, клубен. Моят отбор от БФС от години нищо добро не е видял, нито стотинка помощ, но за сметка на това националите си имат базата в Правец, сега им се строи нова в Бояна, спят по скъпи хотели, когато са на поредната екскурзия да загубят с по-малко при гостуване.

На тях всички условия са им осигурени, за да ги гледаме и в праймтайма на националната телевизия как се провалят.

Не живея далеч от "Васил Левски", но не съм стъпил на мач на националния от 10 години. Много добре помня двубоя - паднахме с 0:3 от Швеция.

Не ме издразни загубата, а това, че цял месец преди това биехме тъпана как това е въпрос на живот и смърт, как не сме ги били 40 или 50 години, бла, бла. А футбол се играе на терена.

Там ни скриха топката, а по трибуните беше някаква истерия срещу съдията, ФИФА и кой ли не. Тогава ми светна лампичката, че ние основно се надъхваме със знамена в ръце, а не толкова подкрепяме тези на терена.

Днес ми пробутват мача с Норвегия като мач на годината.

Я по-сериозно.

И да бием, на бараж едва ли ще идем. И да идем - ние със сигурност ще сме най-слабият отбор там.

Няма да си купя билет, и то не заради цената. Не знам даже колко струват.

Футболните ни национали са някакви показни фигури от последните страници, на снимките лицата им винаги са изопнати, готови за селфи... Мен лично ме дразнят.

Напомнят ми тийнейджърка, която умира да си пусне поне една снимка дневно, за да събере лайкове във фейсбук.

Нито имаме играчи, нито треньори на нормално ниво, нито пък на някой му е готино да гледа Боби Михайлов и хората му на трибуната. Доста компрометирани и дразнещи.

И вдигат всяка малка победка на тоя отбор като знаме за това как работи БФС. Нищо не работи, клубният футбол умира, а това е основата. Като няма клубове и школи, как ще има футбол?

Затова на мен не ми пука за националния - превърнаха го в реклама на работата си тези от БФС.

То вярно, че лоша реклама няма, ама това пък... Да се тупаш в гърдите с отбор, който бие веднъж на година и не се класира никога за никъде. Ама бил отлично осигурен. И за чий...?

Гледам си моя клубен отбор, ще си викам за него и това е.

Националният не е кауза, той е обвивка на нещо, което вътре е мухлясало.

Да се надуваме като патриоти, защото викаме за тия момчета, дето насила се събират да изиграят един мач, е смешно.