Джерард: Искам да съм на 25 и да извеждам Ливърпул като капитан

Стивън Джерард съблича костюма и събува официалните си обувки в стаята за медии на стадиона на Лос Анджелис Галакси.

Вдига краката си на фотьойла, уморен от жегата и дългия ден.

"Как хората тук ходят със сака, невероятно е", промърморва с усмивка. Навън е близо 40 градуса.

Джерард дава първото си голямо интервю за човека, спомогнал за написването на последната му автобиография - Доналд Макрий, журналист на свободна практика.

"Тук всичко е различно - казва човекът с над 100 мача за Англия и 700 за Ливърпул. - Калифорния е друг свят. Няма напрежение.

Хората идват на стадиона със семействата си, изкарват си деня като празник, забавляват се. Това се предава и на нас.

Напуснах една месомелачка, в която 17 години не знаех какво е почивен ден и спокойствие.

Висшата лига е агресивна до бруталност. Тук дишам по друг начин.

Гледам всеки мач на Ливърпул и това е най-трудната част. Искам пак да съм на 25 години и да извеждам отбора с лентата.

Липсва ми това. Както, разбира се, и напрежението от големите мачове. Очаквах го, след като изкарах целия си живот в моя град и с моя отбор.

Дъщерите ми живеят нов живот.

Преди не можехме да отидем почти никъде, всички ме познаваха, наставаше лудница. Сега те ми казват:

Татко, да направим това и това... И веднага става, просто отиваме. Перфектно е, малцина ме разпознават, изобщо няма тълпи около мен.

Чувствам някаква лекота. Преди имах проблеми дори да взема дъщеря си от уроците по танци, отнемаше ми половин час да си говоря с останалите родители.