По улиците на Ливърпул

В понеделник идва мърсисайдското дерби.

Евертън срещу Ливърпул. Немското списание 11 freunde опита преди време да нарисува картината в града, край двата стадиона, да усети душата на това съперничество и съседство.

Черни букви изографисват червените стени на една сграда.

Пише Everton Football Club. Зад нея се издига „Гудисън Парк“, стадионът на Евертън.

Ейдън Макгий е деветгодишно момче, което минава по тротоара с тротинетка.

От кой отбор е? Отговор няма. Очите само поглеждат на другата страна. Там се издига „Анфийлд“, стадионът на Ливърпул. От кой отбор са родителите на това хлапе?

То показва вдясно – към „Гудисън“.

Майката се усмихва. „Цялото семейство носи фланелки на Евертън“, казва тя.

Дори го завела на тренировки в академията. Ейдън раздразнено поклаща глава: „Няма шанс!“ Неговият идол е Даниел Стъридж, нападателят на Ливърпул.

Малкият отвръща: „Аз ще бъда професионален футболист. При „червените“! И ще купя на родителите ми кабриолет!“

След това се качва на тротинетката и завива зад ъгъла. Така е в този квартал.

Два славни клуба живеят в съседство.

Стадионите са на 900 метра пешеходно разстояние един от друг. По средата е парк „Стенли“ като буферна зона. Тръгнеш ли пеша, ходенето е малко повече от четвърт час. През 19-и век Евертън играеше на „Анфийлд“, но заради скандали се премести на „Гудисън“.

След това бизнесменът Джон Холдинг създаде Ливърпул. Това даде начало на едни специални взаимоотношения.

Бил Шенкли, някогашният славен треньор на „червените“, е известен с фразата:

„Ако Евертън играе в градината ми, ще пусна пердетата!“

Фолклор или омраза? Колко са далечни двата клуба и колко са близки?

Отговорът се крие в тези 900 метра на улицата. Дори когато няма дерби.

Стейси Пиърс е фризьорка в „Сюзънс салон“. Червена коса, червени нокти, червено сърце. „Родена съм с Ливърпул, с Ливърпул ще умра“, казва тя. Но не мрази Евертън.

Стадионът е от другата страна на салона. Преди 10 години дори изпила няколко бири със Стивън Джерард.

„Добро момче е“, казва Стейси, все едно Стиви Джи винаги е минавал покрай магазина и се е отбивал за кратко, а не е бил в сърцето на „Анфийлд“ - на терена, на клуба.

Стейси е служителка на Сюзън Савидж, по-възрастна руса дама. Тя обаче е евертониън – до дъното на душата си.

Години наред двете правят прически и маникюр на различни клиенти – едните татуирани в червено, другите – в синьо.

Клиентите са постоянни, като едно семейство. На въпроса защо е така, те отговарят с една дума - „Хилзбъро“.

На 15 април 1989 година на стадиона в Шефийлд загиват 96 фенове на Ливърпул. Повечето от тях на съвсем крехка възраст. Смачкани под падналата стена. Всеки тук – без значение дали е от Ливърпул или Евертън, има своята история с трагедията.

Скръбта на роднина или приятел ги събира заедно. Обвиняват се политици, полиция, булевардни медии.

Години минаха, докато съдът наново разгледа делото и правителството се извини. Днес е останала тежестта от спомена.