Сериозна конкуренция

Александър Янев и Христо Николов в Левски, Филип Виденов и Божидар Аврамов в Лукойл Академик. Това са големите новини от последните дни на подготовка на родниите баскетболни отбори.

Шампионатът стартира на 10 октомври,а треньори и щабове имат още десетина дни да намерят най-точната формула за успех поне в началото на сезона.

Завръщането на подобни играчи у нас от една страна е безспорен плюс. Независимо, че за всички е ясно, че подобен престой ще продължи кратко – докато всеки от тях намери друг отбор, извън границите на България. Но пък в малкото си време тук всеки от тях е способен да вдигне нивото на отбора, с който се готви.

Това обаче е едната страна на монетата.

Защото подобни трансфери колкото помагат, толкова и вредят на родния баскетбол. Те просто задълбочават разликата между отборите в челото и останалите и правят изхода от срещите безкрайно предсказуем.

А от предварително решени двубои не печели никой.

Нито феновете, които стават все по-малко в залите, нито самите отбори, още по-малко самите играчи, за които у нас просто липсва конкуренция.

Своеобразно решение на очертаващото се все по-голямо разделение между отборите с добри финансови възможности и тези с по-скромни бюджети би могло да бъде въвеждането на таван на заплатите в родните клубове.

Подобен отдавна действа в баскетболния шампионат даван за пример не само у нас, но и в цяла Европа – Националната баскетболна асоциация.

Моделът е измислен от бившия комисар на НБА Дейвид Стърн. Той се базира на това, че общият размер на заплатите на играчите не трябва да надхвърля процент от приходите.

За всеки сезон пък се определя нова максимална сума, която клубовете биха могли да изразходват.

Разбира се има и изключения, но като цяло методът помага да се намали рязката граница между клубовете. А именно от това има нужда родното баскетболно първенство, което продължава да се срива като ниво.

Тази идея вече се завъртя и сред родните клубове. Предложи я старозагорския Берое на Общото събрание на Националната баскетболна лига.

Разбира се, старозагорци са наясно, че за въвеждането й ще е необходимо много време и че първо тя трябва да отлежи и да бъде добре обмислена.

Първата крачка, за да може дори да се дискутира подобна идея е Лигата да започне да носи приходи на участващите в нея отбори.

Защото в този момент никой от клубовете не получава нищо нито от телевизионни права, нито от награден фонд, например. За да е налице последният пък трябва да има сериозен спонсор.

„Безспорно живеем в трудни времена. Имам първоначални разговори с две застрахователни компании, които не знаят една за друга, защото така е коректно. Отново няма да се срамувам да почукам и на вратата на мобилните оператори. Търсим и име на лигата, което ще донесе финанси и авторитет. Но не и на всяка цена.

Ние може да не сме НБА, но имаме продукт, чийто финал завършва с 3-2 победи в серията.

Едната година сигурният шампион стана втори, а през тази Балкан бяха по-добри в пет полувремена. Интрига има, а и българският баскетбол е доста добре отразяван. Това е предпоставка дадена компания да сложи името си зад лигата и тя да получи някакви рекламни дивиденти.

На мен много ми се иска да подпишем договор с някоя компания и той да има продължение след първата година. Дали ще успея да реализирам тази идея, това е въпрос на време. Аз не искам да харчим пари, които не сме заслужили.

В последните години интригата е налице и титлата се решава в пети мач. Държа това да бъде оценено адекватно и от Министерството на спорта. Освен това родният шампионат е единственият в света, който не изкарва пари от телевизионни права и билети", анализира преди дни новият президент на Лигата Константин Папазов.

Дали ще успее ще покаже бъдещето.

Ясно е обаче че в родния баскетбол ще трябва доста да поработят, ако искат публиката да се върне в залите навсякъде, а не само в градове като Ботевград.