Да изживееш мечтата

Малцина ще си спомнят резултата от баскетболния мач от трета дивизия на колежанското първенство между тимовете на Маунт Сейнт Джоузеф и Хирам Колидж, игран в началото на месеца. Но всички, които са го гледали, а и онези, които не са, но се интересуват от американски спорт, ще помнят №22 от тима на Маунт Сейнт Джоузеф. И заряда, който този двубой носеше. Както и посланията.

Историята всъщност започва преди около година

В началото на ноември – 18-годишната Лорън Хил празнува своя рожден ден. Именно тя е момичето с №22, за което стана дума в началото. Заедно с поздравленията, Лорън получава и едно писмо – от колежа „Маунт Сейнт Джоузеф”. От него тя научава, че е приета в колежа, което ще й даде възможността да играе баскетбол в трета дивизия на колежанската лига NCAA. За подобна възможност Лорън мечтае цял живот.

Животът на Лорън обаче се преобръща няколко месеца по-късно

Тя се подлага на рутинен медицински преглед заради болки в главата, появили се според нея от вълнение и стрес. Резултатите обаче са шокиращи – Лорън е диагностицирана с рядка форма на рак на мозъка, която по-често засяга деца между 5 и 7 години. Заради напредналия стадий лекарите категорично отказват операция.

В първоначалните си прогнози специалистите твърдят, че на момичето му остават две години живот. В началото на лятото на тази година обаче на Лорън са направени нови изследвания, които показват, че метастазите се разнасят из тялото й толкова бързо, че момичето едва ли ще оцелее до Коледа.

Лорън избира да прекара оставащото й време като се превърне в говорител на децата, засегнати от болестта, които са твърде малки, за да обяснят симптомите си на своите лекари. Освен това момичето се опитва да повиши осведомеността на обществото по отношение на болните от рак с нула процента шансове за оцеляване и по отношение на някои нови методи за лечение.  

През цялото време тя не губи силата на духа си и опитва да даде кураж и на семейството си. Духът й пада единствено когато стане дума за баскетбол, защото е твърдо убедена, че няма да може да запише и минута в колежанското първенство, независимо, че вече е студентка в „Маунт Сейнт Джоузеф” . Началото на сезона по програма трябваше да се състои на 15 ноември, а лекарите не са убедени, че Лорън ще оцелее до тази дата.

Като жест към нея функционерите на колежанското първенство, със съгласието и на двамата треньори, първият мач е преместен за 2 ноември. Залата започва да се пълни часове преди срещата. Капацитетът й от 10 000 зрители се оказва недостатъчен и се налага поставянето на допълнителни седалки. В залата са и професионални спортисти от женската НБА и Националната футболна лига. Всички те обаче идват не защото искат да видят първия мач на Лорън докато е силна, или защото това ще сбъдне мечтата на едно умиращо момичето. А защото тя превръща двубоя и своята битка в нещо по-голямо от самата нея.

Всъщност за всички това е емоционален следобед. В залата има много сълзи. Тя се взривява от емоция на два пъти – когато Лорън дава начало на мача като отбелязва първия кош и когто подчинявайки се на виковете от трибуните, треньорския щаб пуска момичето на терена в края на срещата. Във времето това се измерва с едва 47 секунди. Те обаче бележат сбъдването на една мечта и раждането на друга – да привлече вниманието върху това изключително рядко заболяване, което изчерпва силите й и съкращава толкова рязко живота й. Затова под сълзите на всички се криеше и много надежда, радост и желание да отпразнуват живота.

„Не мислех, че ще мога да играя, да стъпя дори на терена и да усетя вибрациите от трибуните. Двубоят бе невероятен, всичко, което се случи бе невероятно. Това е един наистина страхотен ден”, заявява смелото момиче минути след края на двубоя, завършил в полза на неговия тим с 66:55.

„Това определено е най-добрият ден в живота ми”, категорична е тя. „Нека не наричаме този двубой моят последен мач. Предпочитам да говоря за него като за първия такъв в живота на Лорън Хил”.

Момичето с нищо не намеква дори с какви сериозни трудности се налага да се бори в деня на дебюта си. Онова, което зрителите виждат е прегръдката, която Лорън получава от съотборници и треньори, които й помагат да напусне терена. Историята става достояние от разказа на лекарите й, които споделят, че дори най-силните медикаменти, дадени на Лорън преди двубоя не са предотвратили постоянната болка. Дясната част от тялото й още от лятото е невероятно отслабена и всяка мимика е свързана с дискомфорт.

Когато прочетох историята на Лорън и чух за мача нямаше нищо, което да ме спре”, обяснява Елена Дан, избрана за новобранец на годината през 2013 г. в женската НБА. „Невероятно е всичко, което прави и колко много хора докосва. На нейните години да мислиш в перспектива е нещо невероятно”.

Всъщност за онова, което Лорън постига е достатъчно да се посочи още един факт – този, че на мачовете на тима на Маунт Сейнт Джоузеф обикновено присъстват по около 100 човека. И сред тях в никакъв случай не са играчът на Бъфало Билс Фред Джаксън и легендарния треньор от колежанската лига Пат Сумит.

Емоционалността на деня се допълва от изненадата, която треньори и съотборници са приготвили на Лорън – всички са облечени в сиви екипи, направени специално за този ден. Това е цветът, с който се изразява подкрепа към болните с мозъчен тумор, като намек, че болестта поразява сивото вещество на човека. Същият цвят екипи, носят играчите на противниковия отбор, както и семейството на Лорън и зрителите в залата.

Еднаквите екипи, усмивките, емоцията отвеждат двубоя отвъд чисто спортния елемент. Зрители и състезатели празнуваха живота и обединени поведоха битка срещу далеч по-опасен съперник, какъвто е болестта.

Мисията на Лорън успява

Университетите в САЩ правят колективни дарения на центрове за борба с рака, организират се и цели програми на името на Лорън Хил. Известните баскетболни шоумени от Харлем Глоубтроутърс също се включват в подкрепа на инициативите.

Самата Лорън е наградена като най-смелия играч на годината. Обикновено този приз се връчва на почивката на двубоя за титлата и превръща носителя му в пример за подражание на подрастващите поколения. Лорън обаче го заслужи далеч преди финала на сезона. С неподражаемия си оптимизъм и борбеност тя се настани в сърцата на хората. И ги призова да вярват и да се борят.

„Ако го направите, задължително ще победите един ден”, категорична бе тя.