Как Висшата лига стана "испанска"

Около тях витаеше ореола на добри футболисти, които обаче не могат да се надскочат. Сякаш трофейната им суша никога нямаше да свърши. Нещо като чувството у феновете на английския национален отбор.

Но има ли някой, който още да не приема Испания като един от законодателите на съвременния футбол? Би било най-малкото наивно.

Испанците определят тенденциите и на клубно, и на национално ниво. Дали ще е "тики-така", дали нещо друго, в последните години всичко най-интересно идва от Пиренеите. Затова не бива да се учудваме, че Висшата лига също стана "испанска".

На Острова имат достатъчно пари, за да си купят въображение.

Иначе още щяхме да гледаме стила "пробив по крилото - изсипване на дузпата". Англичаните на се известни като техници. Нямат изпълнители като Шави или Иниеста, но публиката иска да гледа зрелищен футбол. А испанците могат да им го осигурят.

От общо 32-ма играчи с 4 или повече асистенции до момента във водещите 5 първенства на Европа - шестима са испанци. В списъка има само един англичанин, чието име може и да не е познато на всички - Марк Олбрайтън от Лестър.

Настрана от очевидния факт, че Испания произвежда все повече и все повече качествени играчи, испанското влияние в Премиършип е функция на успешния модел на Ла Фурия, Барселона и Реал Мадрид.

Съществува стремеж да се играе и да се действа по начина, по който го прави националният отбор на Испания и двата клубни гранда.

През последните 10 години броят на испанските играчи във Висшата лига постоянно расте. През 2007/08 те са общо 7, а в момента - 29. Головете им и асистенциите им също нарастват правопропорционално на присъствието на испанците на Острова.

След само 12 кръга от настоящата кампания, завършващите подавания и попаденията вече са колкото през целия шампионат 2007/08 и почти половината на бройката от миналия сезон.

Друго, което се набива на очи, е, че от световната титла на Испания през 2010-а, общо 9 играчи от тази страна станаха шампиони на Англия, а преди това бяха само трима.

Иберийският износ става все по-успешен, а остава да си отговорим на въпроса с какво Висшата лига изкушава толкова играчите на Ла Фурия.

Освен очевидното - парите, на практика всеки от испанците, които не успеят да се наложат в Барса или Реал, предпочита да играе в оспорвано и популярно първенство като английското.

А феновете в Англия забелязват разликата, която правят Давид Силва, Педро, Хуан Мата, Сеск Фабрегас, Санти Касорла, Давид Де Хеа и останалите.

Бракът е по-сметката, а резултатите - отлични.