САЩ и Русия не са ни ниво

Любослав Пенев е откровен човек и го каза в прав текст: „Имахме предложения за проверки, но мач няма”.

Да, в БФС се получават покани за съвсем нелоши контролни мачове, но националния продължава да играе проверки пред 500 души срещу Беларус или с полуаматьорите от Канада.

Защо се получава така?

В неделя приемаме Малта, а преди и след това по света се играят десетки контроли. Но нас ни няма. Един мач ни стига, важни са трите точки.

Те, естествено, са необходими за каузата с класирането на Евро 2016. Но да откажем на Русия (за септемврийски мач) и САЩ (за ноември) звучи безумно, при условие, че така или иначе този отбор се събира само за официални мачове.

Къде Пенев да види в боеви условия как се сработват примерно Чочев, Дяков и Илиев в средата на терена? Или как се представя Гълъбинов с втори нападател Попов зад него?

Няма къде. В тренировките – не е същото. Контролите са истината, затова и Бразилия не спира да ги играе. Ето, в сряда, докато на лагера в Правец българските национали имат поредната тактическа тренировка срещу колчета и конуси, бразилците са в Истанбул за контрола с Турция.

Нищо, че  в неделя по същото време, когато нашите ще опитват да бият Малта в София, турците имат евроквалификация у дома срещу Казахстан. Значи време за почивка има.

Интересни са и обясненията на хората от футбола ни.

Преди гостуването на Азербайджан било рисковано да се ходи до Москва за мач с руснаците? И как така? Пътуването е уморително... Че как го правят останалите отбори, където има далеч по-големи звезди от по-сериозни отбори, от нашите.

С такъв подход няма да постигнем нищо. Не че това с контролите е най-големият проблем на футбола ни. Но е част от проблема, а и едно от логичните обяснения защо не се получава. Защото не искаме достатъчно, не се учим от случващото се около нас, а и пропускаме все по-намаляващите възможности да останем на картата.

Преди 2 години България на Любо Пенев би Холандия в Амстердам в контрола и за този мач се говори месеци наред. Контрола – да, но даде самочувствие на българите да стартират уверено световните квалификации същата есен, а и заостри вниманието на европейските тимове. Не всеки бие на „Амстердам Арена”.

Дори само заради това си заслужава да играем такива мачове, когато все още ни търсят за тях

Престиж, самочувствие, внимателно анализиране къде сме спрямо отборите, с които се срещаме.

Но у нас анализаторската работа не е приоритет. По-добре да поканим Беларус на празния „Васил Левски” (както стана напролет), да сме сигурни, че ще ги бием и да отхвърлим контролата като задължение.