Абрамчик: Попитах Левски: „Защо взимате слепия?“

Рюдигер Абрамчик е бивш национал на Германия.

За кратко се появи и на българския футболен небосклон – като треньор на „Левски“.

В интервю пред списание „11 Freunde” Абрамчик не пропуска да отбележи, че „Герена“ е бил най-странният му престой.

- Вярно ли е, че фенове са ви звъняли посред нощ?

- Да, няколко пъти. Добре, че когато бях футболист, нямаше мобилни телефони.

- Минавахте за секссимвол. През 1977 година списание „Щерн“ направи ваш портрет, в който пишеше: „Една дама му звъни по телефона с въпроса дали е женен. И добавя – мразя твоята жена!“

- Аз си спомням как едно момиче се обади на майка ми и каза: „Здравей, ще имам дете от Рюдигер.“ Моята майка обаче беше печена. Рече й, че съм толкова грозен и че не й вярва.

- А наистина ли се блъснахте в дърво при изпита за шофьорска книжка?

- Вярно е. Познавах човека в Гелзенкирхен, който назначаваше изпитващия. Помолих го да не ме кара пет пъти да паркирам назад, но ударих дървото.

- Още на 16 години тренирахте с първия тим на Шалке.

- Никога няма да забравя първата тренировка.

Треньорът Ивица Хорват ме изпрати при домакина Ернст Калвицки да ми покаже всичко. Влизайки в съблекалнята, видях фланелки, хавлии, тренировъчни уреди...

Казах си: „Сега ще получа мое шкафче.“ Но Калвицки, който бе бивш футболист на Шалке, ме вкара в друга стая. Заби един пирон на стената и каза: „Това е мястото ти.“

- В първия ви мач ви смениха?

- Да, бях много кисел. Първо играеш пред 70 000 души, а след това с колелото си отиваш у дома. Останалите футболисти имаха коли.

Когато се прибрах, баща ми бе в кухнята и ме попита дали наистина съм играл толкова лошо. Но ме ободри – гледал мача и съм му харесал.

На следващия ден подписах първия си професионален договор. След това баща ми каза, че ще ме критикува толкова дълго, докато не стана национал на Германия. Четири години по-късно изиграх първи мач за Бундестима и отидох веднага в къщата на родителите. „Сега какво ще кажеш“, попитах баща ми. Замълча и никога повече не коментира мой мач.