Тъжно - без волейболистите ни на олимпиадата
Най-лошото е, че и бъдещето не е светло
Старата слава и традицията са хубави неща, но без да си в крак с времето, изоставаш.
Истината е, че сме далеч от развиващи се постоянно нации във волейбола като Франция, Полша, Германия и Аржентина.
Да не говорим за константи като Бразилия, Италия, Сърбия, Русия.
Нямаме вътрешно първенство, където един отбор става шампион без загубен гейм в зали, където при по-силно пратен начален удар и посрещане, топката удря тавана.
Както и повечето спортове у нас, и този ще опитаме съвсем да обезличим.
Само преди месеци бяхме домакини на европейското в София и с много емоции, еуфория, пълна зала и цял един народен тласък и импулс успяхме да стигнем до четвърто място.
Реалистично е, да сме някъде там в класацията, и то само за континента.
А от Европа за Рио тъй или иначе отиват само три тима.
Ние явно изоставаме и затова изобщо не е виновен отборът ни.
Момчетата опитаха - дадоха каквото имат да дадат.
Нямаме никакво основание за критики към тях - те направиха това, което могат.
Треньорът ни Пламен Константинов знаеше каква ще е съдбата ни, въпреки вродения му дух на победител.
Той бе наясно, че само късмет може да ни преведе над препятствия като Русия и Франция, с която играем в петък.
Опитахме, не успяхме.
Жалко.
0 коментара