Спомен за Супер Депор и лудия последен сезон на XX век

След 15 кръга Примера изглеждаше, сякаш някой е обърнал класирането с главата надолу.

Депортиво водеше, Селта бе втори - галисийска двойка!

Сарагоса, Райо и Алавес допълваха топ пет.

Депор направо бе изумителен. Макай вкарваше отвсякъде, постоянно.

Виктор Санчес и Славиша Йоканович (да, същият) даваха сигурност в средата до старите диригенти Мауро Силва, Джалминя и Флавио Консейсао.

Донато, наричан Дядото, допълваше една халфова линия с много техника, много сила и много рутина.

След победата над Барса Супер Депор тръгна на поход - 7 поредни успеха.

На Нова година тимът водеше с 6 т. пред Сарагоса.

Но след 1 януари Ла Коруня изгуби пет пъти поред като гост - от Алавес, Валядолид, Нумансия, Малага и Барса.

В един нормален сезон, това щеше да е край на надеждите за титла.

Но това не бе обикновен сезон...

През февруари Джалминя намери отнякъде гениалното си наметало и побърка Реал - 5:2.

10 кръга преди края Депортиво водеше с 4 точки пред Алавес.

Силата на този тим бе в защитата и вратаря Мартин Ерера, опазил най-много сухи мрежи.

Алавес идваше от аматьорския футбол, само 10 години по-рано бе в пета дивизия.

В този сезон направи дубъл от победи над Барса и преследваше титлата.

Но серия от пет мача без победа сложи край на тези надежди.

По това време Реал се възраждаше, побеждавайки Барса с 3:0 в Ел Класико.

Мадрид си върна и на Сарагоса, като спечели с 1:0 като гост.

Барса влезе в лоша серия, губейки два пъти поред с по 0:3 за седмица.

Първо Самуел Ето`о вдъхнови Майорка за разгром, после Овиедо повтори упражнението.

Изобщо... луд сезон!

Реал бе станал машина през пролетта, печелейки 11 от 13 мача, стигайки полуфинал в Шампионската лига с победа над Манчестър Юнайтед, носител на трофея.

Но сензационно (глупава дума за този сезон) изпадащият Расинг Сантандер отиде на "Бернабеу" и би с 4:2.

Два гола вкара Салва Балеста, който в края на първенството бе топголмайстор с 27 попадения.

Не ви стигат изненадите?