Йън Ръш: Стоичков е легенда, идвам за мача му в София
Легендата на британския футбол в интервю за предаването КОД СПОРТ
- Какво бяха за английски отбор в онези годините пътуванията в Източна Европа?
- Ново изживяване бяха.
Различно за един млад играч. Опитните футболисти опитваха да ни дават съвети.
Треньорът Боб Пейсли например не ни разрешаваше да пием водата в хотелите.
Страхуваше се какво има в нея.
Не ядяхме и храната, въпреки че имахме нужда от нея за мачовете.
Тези неща правеха разликата.
Да, източноевропейските отбори бяха силни, а и се възползваха максимално от предимството си.
- И с Уелс идвахте, бихме ви 3:1.
- Да, да така е... Да си призная, вашият отбор бе по-добър технически.
Освен това аз имах опит от пътуванията с Ливърпул, както и още няколко асове в уелския тим - също.
Но повечето не бяха играли на такова ниво срещу толкова силни футболисти, каквито имахте.
- А помните ли световното от САЩ през 1994-а?
- Да, стигнахте до полуфиналите. Помня Стоичков, няма как.
Той бе една от световните звезди.
Пасовете му, ударите му... Един от най-добрите с ляв крак в историята.
- Уелс дълго не се бе класирал на голямо първенство, но ето, че сега сте на Евро 2016...
- Последното ни класиране беше през 1958-а, когато великият Джон Чарлс играе за Уелс.
Тогава Бразилия ни побеждава на четвъртфинал, като победния гол вкарва един тийнейджър. Казва се Пеле!
Е, днес имаме отбор с две звезди от световна класа.
Както и солидна защита и организация на играта. Имаме отлична статистика в отбрана.
Пазим добре вратата и знаем, че Гарет Бейл и Аарън Рамзи могат да ни донесат победата.
Сега имаме добри млади играчи...
Системата ни, която започнахме да градим преди седем години, вече дава резултати с добри таланти в първия тим.
- Вие бяхте в Ливърпул, когато се случиха две от най-големите трагедии в историята на футбола - "Хейзел" и "Хилзбъро". Мнозина смятат, че те са причината клубът никога повече да не е с онзи статут на доминант, който има дотогава. Какво мислите?
- Може би, донякъде е така. След нещата, които се случиха тогава, футболът остава на заден план.
Тук важни бяха семействата, които загубиха хора. Те отидоха на мачове, а не се върнаха...
Футболът е за забавление, а не да загиват хора в него. Ливърпул като град изживя тежко "Хилзбъро".
Феновете и на двата отбора се обединиха и заедно преживяха трагедията.
"Хейзел" също имаше огромен ефект не само върху Ливърпул, но и върху всички английски отбори.
Защото не играха в Европа, а бяха дяволски добри.
Според мен тогава Ливърпул и Евертън бяха най-силните два отбора на континента!
Но петгодишната забрана се отрази и на тях, и на всички останали. Преди нея Ливърпул, Нотингам Форест, Астън Вила печелеха трофея постоянно.
Английските отбори бяха най-добрите.
И определено им отне няколко години след забраната да се върнат на ниво в голямата игра.
- Преминахте в Ювентус за една година, трудна ли беше тази стъпка?
- Да, трудно беше.
Аз вкарах 14 гола в онзи сезон в Италия и мисля, че се справих добре.
Феновете на Юве бяха страхотни и много ме подкрепяха.
Проблемът бе, че стилът бе твърде дефанзивен. Различен от този на Ливърпул.
В Италия се играеше друг футбол, повеждаш с 1:0 и това е. Отидох при треньора и говорих с него.
Той ми обясни - по-лесно е да адаптираш един човек към 10, а не обратното.
Но аз не се забавлявах, не изпитвах удоволствие. А ако не играеш с удоволствие, не се получава.
Страната ми харесваше, феновете също. Но не ми допадаше футбола.
И не правех това, което правя добре.
Можех да играя и втори сезон в Ювентус, а имах и доста други варианти.
Можех да отида в Байерн, Барселона или Рома, например.
Но когато разбрах, че Ливърпул иска да ме върне, не се поколебах.
Хората ме обичат тук, а и знаех, че отново ще се наслаждавам на футбола.
Но да ви призная - в Италия научих много, наистина много за играта.
Отидох там като добър голаджия, а се върнах доста по-завършен играч.
0 коментара