Да пребъдеш, Болярино!

Магически.

Това определение го измислиха германците.

Дадоха го на един българин, на един болярин от Велико Търново.

Студените и консервативни немци от швабската провинция бяха стоплени от едно къдраво необикновено момче.

Името му е Красимир Балъков.

На 29 март най-големият болярин празнува своя 50-и юбилей.

В събота ще събере цяла плеяда приятели.

Не, не е нужно някой да си спомни днес за Бала.

Той просто е незабравим.

Момчето от Велико Търново отдавна е покорило света.

Отдавна е един от най-великите №10, които историята е имала. Не преувеличаваме!

През 90-те и в началото на новия век марката Балъков беше символ за футболна магия, страст.

Навеждаха го заедно с Роберто Баджо, Джика Хаджи, Щефан Ефенберг, шансът не му позволи да играе срещу Диего Марадона.

Христо Стоичков бе камата, която пронизваше съперниците на Мондиал 94.

Красимир Балъков бе мозъкът на Пеневата чета.

Затова накрая техническата комисия на ФИФА постави двамата български великани в идеалния отбор.

Балъков не вкара гол на „българското” световно, дори изпусна дузпа срещу Мексико.

Но влиянието му върху най-паметното поколение на националния отбор е също толкова голямо, колкото и на Стоичков.

Затова не е пресилено да се каже – това са двамата най-големи български футболисти в историята.

Защото са двигателите на най-силния ни отбор.

На терена Балъков бе феномен.