Сбогом "Болейн Граунд", Ъптън Парк и улица "Грийнстрийт"

Когато влакът на лондонското метро спре на станция "Уест Хем", не бързайте да слизате.

Да, и оттам може да стигнете до стадиона.

Но изчакайте.

Когато влезете в малката гаричка над земята, застлана шахматно разположени разноцветни плочки, с дървени греди над навесите и усещане, че сте се върнали в началото на миналия век, това е мястото.

Станция "Ъптън Парк".

Квартал Ъптън Парк в региона на Уест Хем.

Излезте на улица "Грийнстрийт" и тръгнете покрай старите къщи с разклатени черчевета, газстанцията, както и блокчетата в далечината, напомнящи малко за соца.

Покрай началното училище "Сейнт Едуардс".

Вече дишате въздуха на клуба, който сам е нарекъл себе си Академия за футбол.

Днес никой не оспорва това прозвище.

Уест Хем Юнайтед обаче е на няколко часа от една тъжна раздяла.

Лондонските романтици от Източната част на града ще изиграят последния си мач у дома във вторник.

"Болейн Граунд" е името на стадиона в официалните книги и програмки.

Местните си го наричат "Ъптън Парк".

Така, както в 90 процента от случаите в пъбовете наоколо никой няма да ви каже, че във вторник Уест Хем играе срещу Манчестър Юнайтед.

Ще изрече с трудно разбираемия си кокни акцент "the irons" - звучащо повече като "ди айъъъънс", както всеки тук нарича любимия отбор на махалата.

Буквално ще рече - ютиите. Но всъщност се говори за железата. За чуковете.

Уест Хем загърбва 112 години на арената, видяла всичко, за да иде на Олимпийския стадион и да стане клуб от глобален мащаб.

Вече няма да е отборът на махалата.

През 1904-а клубът се мести на "Болейн", а в следващият век на тревата му са стъпвали краката на Боби Муур, Тревър Брукинг, Били Бондс, Мартин Питърс, Джеф Хърст, Паоло ди Канио...

Оттук тръгнаха за футбола куп младежи, които през новия век бяха лица на английския футбол - Рио Фърдинанд, Франк Лампард, Джо Коул, Майкъл Карик...

В състава за Мондиал 1966 Англия имаше трима титуляри от Уест Хем - Муур, Питърс и Хърст.

Те вкараха головете на финала, в който бе сломена Германия и страната празнува единствената си световна титла.

И днес от трибуните понякога се пее, че "Две световни войни и една световна купа са спечелени от вишненочервено-сините".

Да, английски хумор, разбира се.