Историята на Тоти: Как Голямото бебе стана Принц на Рим

В неделя той отново го направи.

Под рева на трибуните в 59-ата минута на мача Рома - Киево на терена се появи резервата Франческо Тоти.

При 2:0, защо да не пуснеш една 39-годишна легенда в игра?

Тоти влезе със сериозната си физиономия, а до края 55 508 римляни пяха само едно: "Има само един капитан!".

Пет минути преди края Франческо поднесе топката на Миралем Пянич за 3:0, асистенция от учебниците.

После всичко свърши.

Мачът бе №600 за Тоти в Серия А, което го оставя трети във вечната ранглиста след Паоло Малдини и Хавиер Санети.

Няма да ги мине.

В събота ще играе за последен път в първенството при гостуването на Милан, а после ще се откаже.

Вече е сигурно на 99,99 процента.

Човекът, когото Вечния град нарече Голямото бебе преди 23 години, днес е известен по целия свят, където се гледа футбол, като Принц на Рим.

Историята започва с това, че край Колизеума, Пиаца Еспаня, Форума, Двореца и хълмовете с тисовите гори край Тибър, да си римлянин по кръв и ген е много важно.

Тоти е седмо поколение римлянин.

И когато на 4 започва да играе, баща му Енцо настоява да го прави в червено и бяло.

Майка му Фиорела гони от вратата на дома пратениците на Лацио, когато синът и е на 9.

Той е предопределен за Рома.

"Бях крадец на топки - разказва Франческо за детските си години. - След като ритахме до мръкване, аз винаги отмъквах топката. Имах колекция у дома, но мама ми се караше и ги връщах."

Фиорела е най-важният човек в живота му.

"Трябва да си нормален и чист отвътре, за да те уважават", това е нейното мото.

Тоти опитва да го следва и на терена, и извън него.

Мама е толкова дълбоко религиозна, че води Франческо и брат му Рикардо на църква, докато те навършат 18.

След това решава, че вече могат и сами.

"Заради нея ходих на училище, иначе не ми бе интересно - признава Тоти. - Но тя бе много строга и не исках да я ядосвам. Не бях добър ученик, но внимавах, за да не изоставам."

На 13 е играч на Лодиджиани. Клубчето обикновено дава играчите си на Лацио.

Но не и Франческо.

Джилдо Джанини, тогава шеф на школата на Рома, разказва как е взет малкият талант.

"На 13 той играеше с 15-годишните. Знаехме за него, разбира се. Целият град знаеше. На 15 вече бе при нас и спечели купата на Италия за 17-годишни."

Рома опитва да го откаже от навиците, най-вече хранителни.

Хляб, течен шоколад, пица "Маргерита", картофки... Типични за римлянин слабости.

На 15 в Рома прякорът му е Er Pupone - Голямото бебе, защото е пухкавичък и си угажда, а и гледа с лакоми очи храната като дете.