Свръхдоза "Стоичков"

Стоичков е като магнит за голям футбол.

Семейството му също бе там и той показа ясно - друг не му трябваше в тази вечер на емоции, освен близките, приятелите и 40-те хиляди, на които не им пукаше от дъжда.

Нощта на "Васил Левски" бе толкова разтърсваща с гайдите, зарята, настроението и атмосферата - дъщерите и внука на Трифон на терена, триото на мечтите Бербатов, Марто и Ицо заедно в игра, почитта към Кройф, уважението на звездите...

Добре, че валеше, за да не се види колко големи мъже плакаха тази вечер.

Заслужаваше си да си поплачем.

Годините се върнаха светкавично пред очите ни с голове срещу Германия, Мексико и Аржентина, победи, еуфория, спомени...

Купата на европейските шампиони също се появи на стадиона, където няма как да я видим по друг повод.

Ицо ни подари празник, както обеща.

Благодари на четирите трибуни, обиколи арената, с което символично слиза от своя трон - а той бе именно стадион "Васил Левски".

50 години номер 8...

Свръхдоза "Стоичков", която ни изстреля в друга галактика от емоции.

А беше време, когато стадионът ни носеше такъв адреналин и сълзите бяха нормални поне по 4-5 пъти в годината.

Само че тогава Ицо нямаше бели коси, Сираков не изпускаше от 3 метра, а Костадинов летеше по фланга.

А онзи великан с номер 3, за когото си поплакахме в петък вечер, им даваше гръб.

Славни времена...

Няма да ги видим пак, но поне за една вечер си взехме свръхдозата адреналин.

Наркотик "Стоичков".