Не, Ицо - ние ти благодарим!

Ицо благодари на два пъти на българската публика.

Поклони се.

Каза, че без нас успехите на големия отбор нямаше да ги има.

Благодарим за думите, Ицо!

Сигурно и в тях има истина, но най-важното е друго - без номер 8 и големите му съотборници, повечето от които видяхме в петък вечер на терена, нямаше да ги има онези велики победи.

Ицо, ние ти благодарим!

Ти ни върна към времето, когато националният стадион се пълнеше час преди мача.

Когато химнът се пееше с пълно гърло.

Върна ни към победата над Германия от 1995-а, още на трибуните хората си го говореха - емоцията, времето с проливния дъжд, спомняха си.

И ти го каза след мача - точно същото.

Значи сме се чувствали по подобен начин, ти на терена, а ние - на трибуните.

Усетили сме вечерта еднакво.

Благодарим, че и на 50 години палиш искрата на футболния фен, както го правиш от деня, в който започна в голямата игра.

Този мач ти го подари на хората в България, а те ти отвърнаха с любов.

През годините неведнъж отношенията ни бяха обтегнати.

Теб дълго те нямаше далеч от родината, наговориха се "остри думи", казаха се неща, които оставиха лош вкус.

Не си "бира" за всеки, разбира се.

Не всеки е твой фен, и доста неприятни неща се изрекоха през годините за теб, езика ти, поведението ти.

Както и ти не си мълчал никога, като да прекрачиш границата словесно за теб е като за повечето хора да пресекат улицата.

Такъв си, а и такъв си остани.

Иначе няма да е същото. Няма да си ти.

Зад фасада няма да те разпознаем.

Благодарим ти, че България може да каже спокойно: Ние имаме Стоичков.

Всеки го знае.

И на 50 години събира звезди от цял свят, вдигал е "Златна топка", водил е една команда големи играчи към медали на световно.

Това "благодаря" ние ти го дължим.

И ти го казахме пак в петък.

Ти ни отвърна.

Беше хубаво.

Оттук нататък - какво друго има значение?