Мачът, който роди Шампионската лига
Юве и Реал се разбунтуваха през 1986-а заради жребия, който ги събра във II кръг
Всичко започна преди 30 години.
Тогава европейските турнири бяха Обетована земя и едва по 2-3 или най-много четири отбора от една страна стигаха до тях.
Real Madrid forward Ronaldo, highest scorer in Champions League history, eager for more success on the field. https://t.co/VgdaeeXOQM
— Ragam Info News (@ragaminfonews) 4 May 2016
Шампионът бе в надпревара само с шампиони, като мечтаеше за трофея, независимо дали се казваше Реал, Стяуа, ЦСКА или Фенербахче.
Просто в елиминации от първи кръг до финала всичко бе възможно.
През лятото на 1986-а Реал и Ювентус станаха шампиони на своите страни и се стягаха за атака на купата на шампионите.
Година по-рано "старата госпожа" бе вдигнала трофея за първи път в своята история, но финалът горчеше - раната от 39-те загинали на "Хейзел" още бе отворена.
Мадрид пък смяташе, че е въпрос на чест вече да спечели седмата си купа, след като не го бе правил 30 години.
А и през същата 1986-а Барселона бе на косъм от приза, но загуби финала от Стяуа.
Реал искаше бързо да заличи спомена и да постани каталунците на мястото им.
Без английските отбори (Ливърпул бе убийствен по това време и шампион в родината му), наказани заради "Хейзел", Реал и Юве виждаха добър шанс да гонят финал през сезон 1986-87 г.
Хвърлиха традиционно сериозни пари за селекция, като в съставите им личаха Лаудруп, Платини и половината национален тим на Италия (Юве), Хуанито, Уго Санчес, Хорхе Валдано и цялата Петорка на Ястреба - Емилио Бутрагеньо (Реал).
В първия рунд Реал разби с общ резултат 5:1 швейцарския Йънг Бойс.
Юве отвя Валур от Исландия с 11:0.
Жребият обаче ги срещна във втори кръг.
"Това е ужасно - клатеше глава пред камерите на церемонията Джанпиеро Бониперти, президентът на Юве.
- Невероятно е как някой от нашите два велики отбора няма да стигне четвъртфиналите.
Трябва да се промени нещо, трябва да се помисли за система с поставени отбори и групи, както е на световното."
Реакцията в Мадрид бе подобна.
Финансовият консултант от Лондон Хари Филип коментира от дистанцията на времето:
"Спортната и финансова сигурност, която днес дава Шампионската лига, я нямаше в стария турнир.
Тогава всичко бе директна стрелба, елиминации.
Този формат бе против интересите на най-големите клубове, защото рискуваха да направят скъпа селекция и да са аут от играта още преди Коледа."
Кийр Раднеге, тогава европейски редактор на списание "World Soccer", казва:
"Испанските и италианските отбори се бунтуваха, защото искаха да печелят повече купи.
Юве и Реал започнаха турнира онази година с нагласата, че ще са на финала във Виена по право."
Реал елиминира Юве с дузпи след разменени победи с по 1:0.
Но Мадрид отпадна на полуфинал от Байерн.
А финалът бе Байерн - Порто и го спечелиха португалците.
Думите на Бониперти обикалят европейската преса и УЕФА започва работа по новия турнир.
6 години по-късно той бе факт и от сезон 1992-93 г. имаме Шампионска лига.
След найното създаване, с щита на групите и системата на поставени и непоставени, клубовете от Испания и Италия са спечелили 14 от 23 финала.
Преди 1992-ра те имаха 4 от последните 24 купи...
Големите са в друга орбита, а малките - встрани от масата с благата и далеч от конкурентност с грандовете.
Това е ефектът на Лигата.
Тя е най-гледаното клубно състезание в света, разбира се - популярността на клубове като Реал, Барселона или Байерн расте ежедневно.
Въпросът е - има ли мачове като Реал - Юве още наесен?
Защото май интригата започва чак в елиминациите.
0 коментара