Един час в света на Пол Погба
Той трябва да е звездата на Евро 2016, а защо не и на футбола
Това е началото на разговора.
Продължението:
- Как сте в Торино, липсва ли ви Манчестър?
- Седя си вкъщи с приятели, Торино не е голям град и няма много какво да се прави в него.
Ходя до Милано понякога.
Липсва ми Манчестър, защото там минаха тийнейджърските ми години и имам много приятели.
- Напуснахте съвсем малък родината си, бяхте ли готов?
- В главата си бях напълно готов. Отидох в Манчестър и знаех какво искам да направя там. Нямах проблем с това, че бях малък. Бях концентриран върху това, което исках да постигна в живота си, във футбола.
Не бях със семейството си, затова и пораснах бързо, защото нямах избор.
Тренирах с първия отбор - невероятни играчи, опитни хора. Никога преди това не бях виждал такова нещо и слушах всичко, което казваха.
- Следите ли Висшата лига?
- Да, тя е страхотна. Вълнуващо е, има голове и неизвестност кой ще победи във всеки един мач.
Не съм единственият, който е изненадан от титлата на Лестър, разбира се.
Когато ги гледах по телевизията бях удивен - тичаха и се бориха един за друг, бяха като семейство.
Имаха и няколко играчи, чиято индивидуална класа правеше разликата.
Веднага си личи, че имат италиански мениджър, защото в този отбор има нещо италианско.
Защитават се фантастично, като отбор от Серия А.
- Един от хората, за които говорите, е Н`Голо Канте, с когото ще играете в полузащитата на Франция на европейското...
- Не го познавах, докато не го видях в Лестър. Сега е и в националния.
Той просто тича навсякъде, не спира.
Толкова е спокоен, а и извън терена е готин човек.
Работи здраво за отбора и е концентриран върху това, което иска да постигне в кариерата си.
Знае накъде върви, точно като мен!
- Евро 2016 е първият турнир във Франция от световното през 1998-а. Помните ли го?
- Разбира се, тичахме по улиците след всяка победа.
Никога няма да забравя Зизу и двата му гола на финала срещу Бразилия.
Да спечелиш с 3:0 финал на световното, и то срещу Бразилия...!
Това световно първенство и особено Роналдо, който бе изумителен в него, ме накараха да повярвам, че мога да играя футбол.
Тогава го поисках изцяло.
Гледал съм головете му стотици пъти.
Мондиал 1998 ме вдъхнови, няма съмнение.
0 коментара