Той беше по-добър от Гигс и трябваше да надмине Бест

"Гордея се, че историята на Ейдриън най-накрая ще бъде разказана. И ще насърчи младите хора да преследват мечтите си."

Джими Дохърти говори през сълзи. Как иначе, когато думите са за сина му.

Най-великият футболист, когото светът не успя да види.

Клас 1992 - това е генерацията на Манчестър Юнайтед с Бекъм, Гигс, Скоулс, Бът и братята Невил, която като огромен железобетонен мост пренесе клуба в друго измерение. Свои момчета с ужасно много талант и мечти.

Но историята на Клас 1992, стигнала и до екраните като филм, пропуска едно име. За него никога не се говори.

Ейдриън Дохърти е роден през 1973-а в Страбейн, малко градче в Северна Ирландия. На 9 скрива топката на 14-годишните, а на 13 го вижда Мат Брадли - шефът на скаутите на Манчестър Юнайтед.

"Алекс, в Муурфийлдс Бойс в Ирландия има едно момче...", започва разговорът с Фъргюсън. На шотландеца му трябват 15 минути гледане на мач на хлапето, за да звънне на татко му Джими. "Взимаме момчето ти, той е невероятен!", казва сър Алекс, който тогава още е далеч от това да е сър.

"Той беше изключителен футболист - спомня си Брендън Роджърс, който по това време е още футболист. Той придружава момчето за пописването с Юнайтед и сам минава проби в Ливърпул (неуспешно). - Баща му и аз си говорехме, че потенциалът и здравия му разум са гаранция за голяма кариера. Ейдриън беше изключително зрял за възрастта си."

Годината е 1987-а, а в тогавашната тренировъчна база на Юнайтед "Клиф Граунд" вече са се появили местните момчета Пол Скоулс (от Солфърд), Гари и Фил Невил (от Бери), Райън Гигс (от Кардиф). Още го няма лондонският суперталант Дейвид Бекъм, който се появява чак през 1991-ва.

Отборът на Юнайтед до 19 години печели купата на Футболната асоциация, а Дохърти е титуляр пред Лий Шарп и Гигс - и двамата по-големи на възраст от него и играещи на крилото.

"Той е невероятен", казва за него Гигс, който прави дебют в първия тим през 1990-а. Но две поредни контузии със скъсване на връзки в коляното спират дебюта на Док, както го наричат в отбора, с първия тим.

"Зад кулисите на Манчестър Юнайтед има едно хлапе, което Алекс Фъргюсън пази като скрито оръжие от света - пише в. "Манчестър ивнинг нюз". - Ейдриън Дохърти е толкова бърз, че може да гони гълъбите. В краката му има толкова магия, че треньорите в школата на Юнайтед тихичко си говорят - такъв потенциал не е виждан от времето на Джордж Бест."

В отбора влиянието му е голямо, той е душата на компанията - свири на китара, пее и пише стихове. Всички го обичат. Контузиите обаче спират развитието на таланта, а и избуяването на Гигс, Шарп, появилият се Бекъм, както и привличането на Андрей Канчелскис.

Дохърти не изиграва нито един мач за първия тим на Юнайтед, въпреки че Фъргюсън и останалите са убедени, че талантът му е по-голям от този на конкурентите. Физически и психически Док не успява да преодолее травмите.