Евро 2016 е провал, независимо какво ни казва УЕФА

"Днес европейското е с 24 тима, скоро световното ще е с 40. Не мисля, че това е в интерес на футбола. Твърде много мачове, достатъчно отбори, които се интересуват само да бранят вратата си и едната точка, като с три такива излизат от групата. Форматът на европейското не ми хареса."

Думите са на Йоаким Льов, селекционер на Германия.

Sportinglife.bg написа подобно нещо още преди месец, но не е идеята да се бием в гърдите за това - защото го казват куп разумни хора във футбола. Евро 2016 е провал, освен от гледната точка на бизнеса на ресторантьорите и барманите във Франция, на хотелиерите, както и на УЕФА, напълнила джобовете с огромни пари от спонсори и тв права.

Футболът обаче пострада от "широкото европейско", нищо че в петък на пресконференция на шефовете на УЕФА ни обясняваха с протренираните си усмивки на стюардеси в презокеански полет колко чудесен е регламентът и какъв бляскав успех е първенството.

Да, да...

Да гледаме Албания, Австрия и Унгария не ни бе никак забавно, да излязат от групата отбори като Северна Ирландия също бе нелепо. Отдавна доказаната схема с пресявките на квалификациите на практика бе хвърлена на боклука, защото - какви квалификации са това, ако половината отбори се класират?

Льов каза, че играчите са тотално изцедени от опитите си да пробиват отбрани от по 10 души и отбори, които отказват да играят футбол. Прав е.  Албания, Австрия, Северна Ирландия, словаците, че и румънците, дебнеха и чакаха да прилапат някоя точица, като с три се нареждаха в списъка на чакащите за място в елиминациите.

Статистиките доказват, че форматът е неуспешен - а и фактът, че след месец вероятно няма да помним в детайли нито един мач. Освен ако на финала Португалия и Франция не завъртят някое 3:3 с два гола със задни ножици, да речем.

Паметните мачове липсваха, имаше напрежение и интрига, имаше куриози, но... няма двубои-митове, като Франция-Бразилия от 1986-а, Германия-Франция четири години по-рано, Италия-Германия с двата гола на Балотели през 2012-а, Англия-Германия от 1996-а...

Дайте си 10 секунди, опитайте се да се сетите кой мач се е запечатал в съзнанието ви с ярки моменти, с детайли.

Със 107 вкарани гола в 50 мача, Евро 2016 се нарежда до най-постните. Малко над 2 гола на двубой... В елиминациите се нагледахме на предпазлив футбол, като в продълженията падна едва един гол. Това не е сензация, разбира се, нито пък някой може да обвинява отборите, че искат със зъби и нокти да продължат.

Но когато манталитетът ти е за "мач на живота", това тежи допълнително. А за Ейре, Исландия, Полша, че дори и за Португалия, нещата изглеждаха точно така.

Разбира се, УЕФА и ФИФА няма да променят стратегията си. Тя е насочена към максимално като времетраене шоу от екрана - мачове до откат, до втръсване и до невъзможност да различим кой с кого играе и кои са звездите на терена.

За регресиращи футболни нации като нашата това може и да е отчасти добра новина - имаме шанс и ние някога да се класираме за финали на голям турнир. Но футболът едва ли ще спечели много от това, ако трябва да бъдем съвсем честни, загърбвайки патриотичните си изблици.