Бербатов и Тотнъм: 10 години от красивата им сватба

Списание FourFourTwo се върна точно десетилетие назад, като в края на юли 2006-а Тотнъм привлече Димитър Бербатов и започнаха две прекрасни години и за клуба, и за играча. Феновете ги помнят ясно и до днес - и в България, и в Северен Лондон.

Минаха 10 години, откакто Димитър Бербатов прекрачи в галактиката на английския футбол. Трансферът му за 10,9 милиона лири от Леверкузен в Тотнъм беляза старта на похода му към самия връх на играта, а кулминацията дойде две лета по-късно, когато подписа с Юнайтед на Фъргюсън.

Но сватбата на Берба с Тотнъм - това беше красота.

Онова лято на 2006-а бе във времето, когато ни twitter, ни facebook управляваха живота ни. Феновете на Тотнъм ровеха из youtube да зърнат този нов номер 9 в игра. Заслужаваше си.

Голът му на празния "Олимпико" в Рим срещу Рома бе шедьовър. Двата срещу Байерн от предния сезон, когато се подигра с цялата немска национална защита. И още...

Тотнъм в този момент бе на кръстопът, а най-големият трън в петата на феновете, това, което не ги оставяше да мигнат, бе измяната на стила и марката. "Шпорите" трябва да играят вълнуващ футбол, завещали са им го Бил Никълсън, Кийт Бъркиншоу и Тери Винейбълс, както и Глен Ходъл.

А в този момент Спърс бе всичко, но не и вълнуващ.

За 2 години на "Уайт Харт Лейн" Бербатов не остави нито една емоция необърната, недокосната, непокътната. Любов, омраза, възхищение, изумление, разочарование и раздразнение. Това бе той, един от най-грациозните нападатели, стъпвали на този терен.

Димитър започна бавно във Висшата лига, но вкарваше с лекота още в първите мачове от Лига Европа - този турнир изглежда бе по-подходящ за стила му от задъханото английско първенство, към което още се адаптираше.

След месец бе ясно - той е най-надареният с талант играч на Тотнъм, и то с огромна дистанция пред останалите. Наложи някаква тиха доминация над всички в отбора и Спърс започва да се нагажда към Берба, а не обратното.

Формира страхотно партньорство със своята противоположност Роби Кийн - живак, ирландски веселяк, шумен и постоянно в движение. Разбираха се великолепно на терена, беше наслада за окото да се гледа как всеки от двамата знаеше какво ще направи другия. Ирландецът - тичащ наоколо, неуморен и без да спре за секунда, и българинът - който сякаш не се изпотяваше, а чакаше като Каспаров да реши мача с някой ход.

И извендъж феновете дишаха спокойно - това бе Тотнъм, който отново бе забавно да гледаш. Голове, голове, голове...

Да, невинаги победи, но атракцията и вълнуващият футбол се върнаха на "Уайт Харт Лейн". Такава мощ и красота в нападение не бяха виждани от ранните години на 90-те, когато Клинсман и Шерингам разпиляваха съперниците.

И в двете години с Бербатов, Тотнъм завършваше пети. Но най-паметният момент, поне откъм слава и трофеи, дойде в Купата на лигата. На полуфинала в два мача бе отстранен Арсенал, като представянето на Бербатов в първия двубой на "Емирейтс" накара Арсен Венгер да изрече: "Най-завършената игра на номер 9, която съм виждал на този стадион". След 1:1 в този двубой, българинът даде тон на реванша с ранен гол, а после Тотнъм смаза съперника с 5:1.