Как "скиорите" ни задминаха на футбол за 22 години

Август 1994-а. България още не може да изтрезнее от футболното пиянство след световното в Щатите. На гребена на вълната сме, светът е в краката на Стоичков, Сираков и останалите.

Левски се пада с Олимпия от Словения в квалификационния кръг на Купата на УЕФА. Абсолютна формалност - съставът на "сините" е пълен със звезди от САЩ 94 - Кременлиев, Цветанов, Янков, Боримиров, Сираков. Плюс Кайзера Тодоров, Илиан Илиев (който си беше готов за отбора на Мондиала), Мъри Стоилов, Гошо Гинчев... Хегемон у нас с лекота, елиминирал Рейнджърс само година по-рано.

Насреща - Олимпия, която имаше в състава си само две изестни имена. Треньорът Бране Облак, когото помнехме като играч дори в славния Байерн, и сина му Роберт, който се подвизаваше в защитата. Него го знаехме само заради фамилията на таткото.

Всички знаем какво се случи тогава. След сензационно 3:2 в Любляна, Олимпия би още по-шокиращо с 2:1 и в София. Нарекохме го унижение, ужас, кошмар, невероятно...

По същото време Норвегия се радваше на друго чудо - отборът не само се класира на Мондиал 1994, но и направи паметни мачове в групата с Италия, Мексико и Ейре. Имаше Рекдал, Фло, Бьорнеби. Все играчи от Висшата лига в Англия тогава. Но като футболни традиции - около нулата.

България по това време не бе губила официален мач като национален отбор ни от Словения (нормално, не бяхме се срещали, бяха млада нация), ни от Норвегия. Смятахме ги за подниво на нашето, определено.

"Скиори" - и такива неща можеха да се чуят, че дори да се прочетат за тях.

Скиорите обаче така ни задминаха на пистата за тези 22 години, че сега изглеждаме като някой начинаеш върху ските, ако можем да продължим с терминологията. Или като Еди Орела на шанцата за скокове - има желание, не му липсва кураж, но...

Словения ни би пак на футбол това лято. Марибор си направи после и спокойно 1:1 като гост на Абърдийн, превръщайки се във фаворит да го елиминира и да отиде на плейоф за групите на Лига Европа.

Между другото, Домжале си би Уест Хем и също не е обречен в реванша, а насреща все пак е един от най-силните отбори във Висшата лига (вярно, със съмнителна мотивация в турнира).

За периода от онези кошмарни мачове с Олимпия и САЩ 94 норвежците успяха да ни бият два пъти в официални мачове, което не бяха правили за 70 години преди това.

Словенците ни елиминараха три пъти - Олимпия повтори Левски, напълно неизвестният Мура направо приспа ЦСКА, а Марибор излъга "сините" преди седмица. Розенборг игра 9 пъти в групите на Шампионската лига, а сега пак се е запътил натам.

Националните им отбори - пак е трудно да правим сравнение с нашия... На Мондиал 1998 играхме за последен път, там бяха и норвежците. Но те стигнаха осминафинал, след като биха Бразилия, за да ги елиминира Италия.

После и на Евро 2000 се появиха. Сега играха бараж с Унгария, след като ни бутнаха от трето място в групата за Евро 2016. Паднаха, но... ако ги срещнем отново в пресявките за следващото европейско, вие на кого бихте заложили?

Словенците бяха на Евро 2000, на Мондиал 2002, на световното в ЮАР 2010...

Там не бяха далеч и от класиране след групите. Изобщо - хората си държат ниво, като за двумилионна държава.

Норвегия, другите футболни "скиори", е с население около 5 милиона. Общо правят - колкото България, дори и след сериозните процеси на отичане на мозъци, крака и тела оттук през терминалите на софийското летище в последните 2 десетилетия.

Та "скиорите" от страни, в които футболът е спорт №2, че и №3, ни надминаха - да го отчетем.

Не е като некролог този текст, нито като заупокойна молитва. Просто да си спомним, че преди 22 години ние загуби от тях ги приемахме с вайкане, главоболие и ни хвърляха в шок.

А днес... ?