Пет извода от битката за Пловдив

1:1.

Битката за Пловдив завърши наравно в Бургас, арестуваните са десетки, спорните положения - поне три, а футболът не бе много. И все пак, да подходим аналитично.

Ето пет извода от видяното, прочетеното и чутото край мача Ботев - Локомотив (Пд) от първия кръг на Първа професионална лига.

Дербито се печели, то не се играе

Лафът е на сърбите, повтарят го и други играчи от бивша Югославия, включително такива, минали през родното първенство. Смисълът е - победата на всяка цена е по-важна от играта, от представянето. Затова и на терена в Бургас видяхме битка, спорове, здрави влизания, нервни отигравания, понякога неточни и хаотични.

До 70-ата минута футбол реално почти нямаше, с изключение на 2-3 добри атаки на Локо през първото полувреме, удар на Марчев отблизо с глава, един далечен на Камбуров след добра комбинация...

Избираме българското - по неволя или не

В стартовите състави на двата отбора имаше общо 17 българи от 22 имена. Да, не може да се каже, че сред тях бе пълно с млади таланти... Видяхме само Серкан Юсеин и Наско Милев - на по 20 години, от Ботев, които са надежди за бъдещето. Плюс резервата Асен Чандъров, който е на 17.

Но повечето сънародници на терена бяха опитни и дори направо - възрастни. Ванчо Траянов е на 37, Мартин Камбуров - на 35, Кирил Котев на 34, а Иван Стоянов - на 33.

За привличане на чужденци вече пари няма, очевидно. А и има смисъл от такива, ако са класни, а не на всяка цена.

"Старият" Локомотив може да се окаже сериозен фактор

Знаем, знаем - не си личеше по този мач, а и не говорим за атака на титла. Но с нападател като Камбуров, с острите Марчев и Райков на фланговете, и толкова опит в средата на терена и защита, Локо у дома ще е много труден съперник. Навън ще краде точки и нищо чудно да си бие всичките новаци и неопитни отбори.

Заслужава внимание Пардиз Умарбаев, който взе ролята на Емил Гъргоров в средата - има доста общи черти между двамата, а момчето е и младо. Но ако успее да се адаптира бързо и да не е припрян, може да стане плеймейкър от добра класа за родното първенство.

Съдиите ни правят глупави грешки

Да, не е чудно, че трудно ще видим роден арбитър да свири сериозен мач от европейските турнири. Примерно в групова фаза на една от двете надпревари.

Грешките на страничните съдии - особено тази при гола на Ботев, са елементарни, ако си се позиционирал правилно. Ако не си - още повече си сбъркал, и още по-елементарно.

А и при гола на Локомотив имаше засада, защото правилото е, че дори да не участваш в играта, ако пречиш на видимостта на вратаря, си в нередовна позиция. По-трудно видимо решение, да, но пак - грешно.

Да не започваме темата за това как водят мачовете съдиите ни, та Ивайло Стоянов свиреше всяко падане в дербито, а те бяха десетки - единоборствата не спираха. Ден по-рано същото неприятно впечатление направи и Никола Попов на ЦСКА - Славия, пак накъсване на играта, пак никакво усещане за това кое е мъжко единоборство и кое - нарушение.

Страстта на Пловдив е негасима

Ботев и Локо обикновено прилича на южноамериканско дерби по атмосферата, знамената, колорита и песните. Така бе и в Бургас, където се получи отлична атмосфера за футбол по трибуните.

Дотук с позитивното.

На стадиона имаше глупави прояви като хвърляне на седалка по терена, паднала недалеч от Пламен Крумов от Локо. А това е опасно, без съмнение. Удар с такава може да причини тежки последствия. Да приемем, че димките и факлите са част от атмосферата и поне не застрашават сериозно здравето на никого. Но седалки по терена - това е глупаво.

Нахлуването на терена - също. Защото ако влезлият фен удари играч, наказанието е огромно, а и може да се стигне до масов бой, още нахлувания и т.н.

Боят на автомагистралата изобщо няма нужда от коментар, за щастие поне няма сериозно контузени. При сблъсък на такова място нито полиция, нито медицински екипи могат да се намесят бързо...

Да не говорим за запалените транспаранти след мача до входа на детска градина край стадиона, това вече е направо малоумие.