Лудогорец - по устава на модерния футбол

Лудогорец спечели в Белград голяма битка. Не само за елиминирането на съперника пред шумната публика на Звезда.

Успехът ще има сериозно финансово изражение, като ще вкара пак в печеливш коловоз композицията, която тръгна от 2011-а и показа как се прави бизнес модел във футбола у нас.

Плакатите Against modern football висят на десетки стадиони по света и затова си има съвсем обясними причини.

Феновете на много места роптаят срещу превръщането на отборите им във франчайзи, които гонят бизнес модел, търсят резултати на всяка цена и се превръщат в неузнаваеми космополитни фирми, загубили идентичност и националност.

Да вземем за пример Залцбург, Ред Бул Залцбург. Отбор, който иззе функциите на популярния Аустрия Залцбург, играл редовно в евротурнирите през 80-те и 90-те години. През 2005-а просто го "ребрандира", след като концернът Ред Бул стана собственик.

Днес Аустрия (финалист за Купата на УЕФА рез 1994-а) е в четвърта дивизия на Австрия, създаден напълно наново. Но наместникът му - наследил и успехите и трофеите - редовно играе групи на Лига Европа, че и Шампионска лига. И е шампион на страната.

В състава му австрийците са рядкост като тъмнокож скиор-алпиец на зимна олимпиада. Казано по-конкретно - трима бяха в групата за мача срещу Партизани (Тирана), спечелен като гост в III квалификация за Шампионската лига.

Ето ви типичен модел на модерния футбол - отбор без традиции, с много голяма корпорация зад гърба, с огромни амбиции и мрежа от скаути, пълен с чужденци (класни), завъртял машината за пари, каквато са евротурнирите.

Лудогорец прави същото. Средата у нас е безконкурентна за този клуб - е не чак като в Австрия, но... близко като сравнение.  Лудогорец командва ситуацията тук с пет титли поред, Залцбург - със 7 от последните 10 в австрия и трите последни поред.

За 6 футболни години Разград е платил към 15 милиона евро трансферни суми за играчи. Цялата А група е похарчила към 7,2 милиона евро за същия период (данните са на transfermarkt). Просто конкуренцията се подсилва основно със свободни агенти, особено в последните 3 сезона.

Инвестицията - а тя е сериозна като за България, дава плодове. Три от пет сезона донесоха футбол поне до Коледа в Европа - броим и настоящия. Финансово това значи около 7-10 милиона евро от наградни фондове и билети. Плюс парите от спонсори, тв права у нас - колкото и да са малко - и се получава един съвсем приличен баланс.

Лудогорец в две от петте си години излиза на печалба в края, сега ще е третата.

За 2014-а клубът бе декларирал приходи от 34 248 000 лева. След този сезон, който започва сега, картинката ще е подобна. Тоест - инвестираш, водиш класа за пари, а не свободни агенти, задържаш отбора си и не бързаш да продаваш, рискуваш... И накрая може да спечелиш.

Това е бизнес моделът. Футболният вероятно дразни романтиците, защото играчи реално не се произвеждат. Те се купуват и сглобяват в отбор - при това успешно.

На този модел от страните в региона все още противостоят сърби и хървати (макар Звезда да имаше само пет сръбски играчи), чехи - Виктория Пилзен гони групите с 11 чехи и словаци в състава, както и Стяуя, противно на модернизацията в Румъния.

Там в последните 10 години ставаха шампиони отбори като Астра, Оцелул, Унирея или ЧФР Клуж, създадени и издържани по подобен модел на Лудогорец. Легионери, наливане на средства и търсене на бърз успех.

Астра излезе с трима румънци срещу Копенхаген в първия мач от III квалификация. Лудогорец бе на "Мала Маракана" с двама и половина българи - броим и Марселиньо, който е национал.

Между впрочем, за да натрием сол в раната на романтичните ни души, и Реал излезе с двама испанци на финала в Шампионската лига, който спечели... Такива са реалностите.

Не е нужна да ни харесва. Това е модерният футбол.

За разлика от доста клубове - еднодневки в Румъния, Лудогорец задържа ниво вече 3-4 сезона в Европа (само миналият направи изключение). И капитализира успеха си, като инвестицията определено си струва и финансово, и в измерение на трофеи и успехи.

Затова и е по-редно да бъде сравняван с модели като Залцбург, например. Там пък обаче има и традицията, защото бе заменен клуб, който бе ставал шампион, играл европейски финал и фактор на картата на футбола в страната и Европа.

За да бъде победен такъв клуб и свален от трона му, трябва конкуренция, въоръжена със същите ресурси и инвеститорска амбиция. Хора, готови да рискуват и да чакат плодовете на стратегията си.

Засега такава у нас няма.