Генерала на 20, 30, 40, 50, 60 и 70 години!

Георги Василев е един от най-успешните футболни мъже на България, като треньорските му постижения са знаменити - шампион с Етър, Левски и ЦСКА, водил немския Унион Берлин, с който игра финал за купата на Германия.

Днес Генерала навършва 70 години, но не бихте му ги дали - нито като го видите, нито като го чуете с какъв ентусиазъм говори за живота и футбола. Днес обаче не прави анализ на събитие или актуална тема от футболния живот.

Днес, навръх юбилея му, темата е самият той. След пожеланията за здраве и успехи (и още може!), в деня, в който навършва 70, Василев се върна пред Sportinglife.bg отново на 20, 30, 40...

Как се чувствам на 70 ли? Пълноценен човек.

Това обобщава всичко - работоспособност, активност, участвам в живота пълноценно. Да чукнем на дърво и Господ да помага, за да продължа да го правя.

Питате ме дали мисля за футбол? Не ми се бе случвало от сутринта, но всъщност, това е моята тема. Тя е най-любимата, досадна, приятна, а и тази, с която най-лесно контактувам с хората. Без футбол не се чувствам пълноценно и това е нещо, което не се е променило през годините.

В България се появи едно все по-натрапващо се мнение, че хора, натрупали опит и доказали се, в един момент омръзват сякаш на хората. Винаги давам за пример Димитър Якимов - а такива таланти като него рядко се раждат. Понеже беше толкова силен футболист, на 28 го отказаха да играе футбол. Но това е малко встрани от темата.

Генерала на 20 години

Говорим за 1966-а значи... С какво я свързвам... Развитие, възпитание, израстване. Вече бях минал техникума, по това време бях в казармата в Сливен.

Тогава там дойдоха хора като Крум Милев - треньор, Иван Колев, Иван Зафиров... И това общуване с тях бе първият случай, в който съм се допрял до големи фигури, играчи от София. Вече знаех, че всичко в бъдещето ми ще е футбол.

Генерала на 30 години

Вече отиваме в 1976-а, в последните ми месеци като футболист. Това е последната ми година в Етър, вече бях капитан на отбора, през онзи сезон в Б група. По това време вече имах зад себе си сериозна диря като играч, бях минал през А група, станах и голмайстор на Марек. След това дойде ред на университета във Велико Търново и Етър, където минаха последните ми две години като футболист.

На 30 аз вече правех планове за треньорската работа, защото не съм от хората, които животът ги изненадва. Мнозина футболисти излизат след края на кариерата "на пътя" неподготвени. Животът ги изненадва, понякога и лошо ги ужилва. В деня, в който аз се отказах да играя, ме чакаха хората от Стражица на летището в Горна Оряховица да чуят моето решение. И на другия ден бях треньор на Левски (Стражица) - това бе първата стъпка в новата професия.