Реал на Зизу играе като Зизу - свободен и вдъхновен

Реал вдигна Суперкупата на Европа в зрелище срещу Севиля - 3:2 с продължения.

Драма, обрати и страхотни голове, като за голям мач. Мадрид преди двубоя изглеждаше далеч от "пълна пара" - гледаш състава и си казваш хммм...

Липсваха 7 титуляри, за които се приема по принцип, че трябва да започват мачовете на "кралете": Кейлор Навас, Пепе, Тони Кроос, Лука Модрич и тризъбеца Кристиано Роналдо-Гарет Бейл-Карим Бензема.

Реал си беше направо половин Реал на хартия.

Но футболисти като Марко Асенсио (какъв гол!), Лукас Васкес, Мората, Иско, както и Карвахал, вкарал попадението на победата в 119-ата минута с уникален пробив и удар с външен фалц, играят като звезди. Реал атакува и си подава топката като отбор, излязъл извън калъпите на тактиката и схемата.

Зинедин Зидан явно кара тима да играе като него - освободено и с цялата магия на таланта си.

Този Реал малко прилича на онзи на Анчелоти, който прегази Байерн, за да вземе щастливо на финала Десетата през 2014-а. Но има много повече талант и потенциал в състава.

Няколко примера за това как Зидан "пусна от бутилката духа на Реал".

След редовното време, преди да започнат продълженията, Зизу се усмихваше и окуражаваше своите, които бяха изживяли големия страх - Рамос ги спаси с изравнителен гол в 92-рата мунита. След това потупа нервния Хамес, чиято игра не вървеше, каза му няколко думи, погали го по главата.

След мача играчите в интервютата първо споменаваха Зидан като причина за победата. После "нашият капитан" Рамос, който обикновено се появява с наметало на Супермен, когато най-много им трябва.

Зизу може и да не е Моуриньо или Бенитес като тактическо разбиране на играта, но освободи главите на футболистите си. Което двамата тактици не правеха, а опитваха да подредят в максимална дисциплина отбора си, да го моделират и "стегнат".

А те имат качества и умения, за да са най-добрите. Просто им трябва свобода.

Духът в съблекалнята не е бил толкова добър от времето на Анчелоти, пак се повтаряме. След мача, водени от Марсело, играчите нахлуха на пресконференцията и танцуваха около Зидан, който не спря да се смее.

Още един пример за това каква е атмосферата в отбора. Такъв Реал искат привържениците, за които понякога играта е по-важна от трофеите.

Затова и отговорите на въпроса "защо Мадрид не направи нито един огромен трансфер това лято", май са ясни: Зидан си харесва хора като Васкес, Асенсио, Мората... Реал на практика има всичко необходимо, за да е на върха - двама добри вратари, страхотни крайни защитници, трима отлични централни бранители, халфова линия с опит и младост, с много класа. Атака... без коментар.

И треньор, който казва на играчите си да покажат какво могат, да не се страхуват на терена да опитват неща, които потенциалът им позволява. Десен защитник вкарва с външен фалц в 119-ата минута. Това не е като рутинен момент от съвременния футбол, нали?

Колко десни защитници се сещате да знаете, които ще опитат дори този удар в този момент от такъв напрегнат мач?

За крайни оценки на това колко добър треньор е Зидан е рано. Той работи от 8 месеца и е спечил 2 от 3 трофея, за които е имал шанс да вземе. Титлата му избяга, въпреки че не бе далеч и от нея.

През този сезон, с това качество и тази вдъхновена игра, Реал вече не е аутсайдер срещу Барселона в битката за крайната цел.

Това е сигурно след летните контроли и мача за Суперкупата.

Мадрид ще бъде зрелищен и печеливш, а Зидан сигурно вече знае, че само небето е таванът за възможностите на този тим и неговото разгръщане като треньор.

Той всъщност едва ли някога е имал съмнения - и на терена си беше такъв.

И тогава от него лъхаше самочувствие, увереност и някаква победна аура.