Плюем по футбола, но той не ни струва нищо. А другите спортове?

Любимият лаф - заключение, теза вократце или извод, който четем и чуваме всеки понеделник след кръга в родното първенство:

"Слаб ни е футболът."

Добре де, слаб е - факт. Изоставаме вече и от държави, които неотдавна биехме. В първенството се играе бавничък и непривлекателен футбол, и това е ясно, с някои редки изключения.

Но от това страдат единствено сърцата ни като запалянковци и хора, които обичат тази пуста игра, която е завладяла целия свят.

Футболът в България се радва на голямо обществено внимание, но не засяга пряко и особено - финансово, обществения интерес. Клубовете са частни. Федерацията - БФС в случая, не получава пари ни от спортното министерство, ни от тотализатора.

Тук-там някоя община помогне за стадион или база, но това са регионални политики. Футболът ни излиза евтино като данъкоплатци, ако трябва да използваме това клише.

Чак това лято се появи някаква програма за подпомагане на детско-юношеския футбол, за която още не е ясно нито с какви параметри ще работи, нито дали няма да е еднократна.

Но не такава е ситуацията с федерациите извън футбола, а не чуваме всеки ден, че спортът ни е далеч от големите и е слабичък. Защо?

Отваряме бюджета на спорното министерство за 2016-а и намираме следните числа:

За "Политика в областта на спорта за високи постижения" са разписани с тъмен шрифт едни 50 721 300 лева. Петдесет милиона и нагоре.

За олимпийска подготовка от тях са определени 12 512 100 лева, а за "Бюджетна програма - Спорт за високи постижения" - още 38 209 200 лева.

И така - 50 милиона ни струва политиката на държавата в търсене на високи спортни постижения.

Можете ли да изброите високите спортни постижения на родните спортисти за тази година? Или за миналата... Без да се обижда никой от състезателите и треньорите у нас, но бе трудно дори да изберем спортист №1 на 2015-а, толкова свит бе списъкът с номинирани.

И ако някой не изригне със злато в Рио до края на игрите, конкуренцията тази година също ще е подобна.