Светът на феновете: Религията Бока Хуниорс

Аржентина има голям проблем с насилието във футбола и той напоследък е радикално решаван със спирането на гостуващи публики на мачовете.

Това се наложи, след като през 2011-а доклад на специална комисия към федерацията изнесе стряскащи данни: По средно 5 запалянковци са загивали след инциденти на мачове за всяка година между 2000-а и 2009-а.

И ултрасите на Бока не са някакво изключение в тази графа на насилието. Трибуната има своето общо наименования - Номер 12, като там са обединени всички фенгрупировки. Като цяло местните, хората от кварталите наоколо, се гордеят, че Бока е семеен клуб и отхвърлят хулиганизма и насилието на мачове.

Но огромната популярност на този отбор доведе на стадиона мнозина, които са готови на крайни действия за него.

Хореографиите и станалите традиционни шествия по улиците на махалата към стадиона са красивата, зрелищната част от тази фанатична подкрепа, която Бока има.

Другото често остава скрито под наметалото на нощта.

За да си на трибуните на "Ла Бомбонера" си длъжен да знаеш песните. Не само тези за омразните "пилета" (обидно наименование на Ривер Плейт), не само за Марадона, Рикелме или Палермо, но и за новите герои на златистото и синьото. Трябва да пееш всяка песен. Изключенията се наказват с бой.

На терена играчите се чувстват, сякаш се носят върху вълшебно килимче от шум. Стадионът и това море от катерещи се по оградите, пеещи, ритмично скачащи и лудеещи хора те кара да се мислиш за най-специалния футболист на света.

Формулира го Карлос Тевес, който заряза европейския футбол и парите, за да си иде у дома - пред Генуезците, в неговите си цветове.

Първото ти впечатление, ако си чужденец и никога не си бил на мач на Бока, е направо смайващо. Не гледаш към терена, а си смразен от шума, от ритъма, от миризмата на футболна лудост и лоялност до радикални измерения.

На трибуните всички се сливат в едно, а гонещите топката играчи долу са биещото сърце на един организъм.

Бока, това означава страст, каквато рядко вече можете да усетите в Европа на мач. В спорт, който все повече губи човешката връзка между зрители и играчи, доброто, лошото и лудостта при този клуб го държат жив.

Хулиганизъм, зрелище, страст и песни. Тази подкрепа е толкова силна, че един аржентински поет я нарече "бруталната любов".

В Бока играчите продължават да се чувстват като част от общност, като парче от стадиона, като един от многото. Тук няма звезди. Фенове и футболисти са в един отбор, а не от двете страни на оградите, потъмнели от накацали върху тях ултраси.

Един от последните бастиони на футбола в истинския му вид като игра за народа.

Това е Бока Хуниорс.