65-и в Рио - можеше и да е по-зле

В Рио вече всичко е спокойно.

Тържественото закриване на игрите (клиширано, защото колко тържествено може да е едно закриване) сложи край на олимпийските емоции.

За нас те не бяха много, както се и прогнозираше. Три медала - очаквано, че дори и за най-черните песимисти, повече от това, на което сме се надявали.

Цената на отличията, разбира се, е голяма. И тук не говорим за пари. Подробно бяха анализирани премиите, обещавани на спортистите ни за класиране чак до осмо място, преди игрите.

Идеята е, имаме ли стратегия, с която това 65-о място в крайното класиране по медали, да се подобри след четири години в Токио?

Спечелихме сребро в скока на височина, дисциплина с традиционно голяма конкуренция и поне 5-6 състезателки, претендиращи постоянно за трите топ места. Имаме една силна атлетка в този сектор, но тя може да стане опорна точка да потърсим подобрение на условията и инвестициите в леката атлетика като цяло.

Художествената гимнастика върви с традициите си, ансамбълът стигна до бронз, като остана недалеч и от злато. Не че то не е резервирано за рускините, които го печелят неизменно от 2000 г.

И Елица Янкова имаме, която също взе бронз в борбата, където очаквахме традиционно повече. Но явно и в този спорт, въпреки че има без съмнение най-енергичният и отдаден президент на федерация - Валентин Йорданов, и доказана школа, трябва да потърсим прогрес, защото изоставаме.

Като цяло, ето къде сме в сравнение с предишните игри:

Рио 2016 - делим 65-о място с Венецуела, три медала (сребро и два бронза), без злато. Общо 78 държави са записали поне по едно отличие на олимпиадата в Бразилия.

Лондон 2012 - делим 63-о място с Естония, Индонезия, Малайзия, Пуерто Рико и Китайско Тайпе - 2 медала (сребро и бронз), без злато. Общо 80 държави са записали отличия.

Пекин 2008 - делим 43-о място с Индонезия, имаме пет медала (злато, сребро и три бронза). Общо 86 държави са записали отличия.

Атина 2004 - 33-о място с 12 медала (2 златни, 1 сребърен и 9 бронза). Общо 74 страни са спечелили поне по едно отличие.

Сидни 2000 - 16-о място с 13 медала (5 златни, 6 сребърни, 2 бронзови). 80 страни са записали поне по едно отличие.

В сравнение с Лондон дори има леко подобрение, макар комплектите медали да бяха повече в Бразилия - съответно, и възможностите да спечелиш такъв.

В столицата на Великобритания пратихме 63-ма спортисти, а в Рио - 51. По-малка делегация, с един медал повече.

С две думи - да се говори за някакъв прогрес в четирите години олимпийски цикъл е пресилено. Да се говори за провал в Бразилия - също. Нищо неочаквано...

Въпросът е сега, как да направим така, че Токио да е крачка напред?

Великобритания оцени, че за 20 години е сторила чудо в спорта и олимпизма. През 1996-а в Атланта британските атлети са 36-и в класирането по медали и печелят само едно злато.

В Рио останаха втори само след Щатите и надвиха дори Китай.

С пренасочване на средства от Националната лотария, с бюджети, растящи с всеки цикъл, но и разпределени за всичките четири години подготовка, а не само тази на самите игри, британците го направиха.

Олимпийската подготовка за Атланта е струвала 5 милиона лири държавни пари там. За Сидни 2000 те са станали 54 милиона за четирите години. Преди Атина 2004 са били 90 милиона, а сега, в цикъла преди Рио 2016, са 264 милиона лири. Разделено на четири - по около 66 милиона на година.

Нашият бюджет за високи спортни постижения и олимпийска подготовка за 2016-а е малко над 50 милиона лева, което е съпоставимо при стандарта в Обединеното кралство и България.

Но даваме ли 200 милиона за четирите години? Стартираме ли с най-добрите условия за атлетите ни още от следолимпийските месеци?

В страната се появиха нови зали и спортни центрове, условията сякаш трябва да са подобрени. Парите се увеличават, включително и доста високите премии за самите олимпийски постижения в Рио.

Ефект от това трябва да бъде запазен, като се направи стратегия за следващите 4, че дори и 8 години. А не да се гласува бюджет само за 2020-а, когато са игрите в Токио.

Да видим... Имаме четири години дотогава. А иначе изводите след Рио, събрани в няколко думи:

Е, можеше и да е по-зле...