Последният гений на Англия

Мат вкарва 161 шампионатни гола за "светците" в 16-те си сезона, като поне 10 от тях са в залата с шедьоврите на английския футбол.

"Много фенове ми пишат кой е любимият им мой гол - хили се днес този харизматичен тип, който никога не би бил избран за реклама на шампоани или паста за зъби (вижте снимката). - Един ми казва - онзи срещу Нюкасъл, когато прехвърли двама защитници. Неее, тогава не успях да ритна добре топката и тя влезе във вратата не както трябва. Друг - с Юнайтед, когато копна топката над Шмайхел. Неее, вече водехме с 5:2.

Най-красивият ми гол е срещу Блекбърн, почти от центъра (долу). И беше срещу Тими Флауърс, приятел от първите ми години във футбола. Помня го как се бърса с кърпата, която си беше закачил в мрежата. Каза ми след мача, че топката била мокра, имало дъжд и тъй нататък. Все едно, че аз я ритнах суха!".

Този гол остава символен за ерата на Висшата лига и се върти и до днес в заставките на Sky sports. Невероятно изпълнение. Льо Тисие пое топката в типичния си лежерен стил на центъра на терена, направи няколко крачки и стреля с фалцов удар, при който топката просто си летеше и не падаше. И изведнъж се спуска точно в горния ъгъл. Шутът е от 30 метра!

Чудесата му продължиха и след двете спасителни кампании в началото на 90-те. Два пъти отказа да напусне Саутхемптън - веднъж през 1991-ва, когато Тотнъм бе на един подпис да го вземе и събере с Газа. Това щеше да е велико!

"Истината е, че тогава нещата бяха различни. Нямаше почти никакви разлики в заплатите на играчите. Аз печелех по около 2000 лири седмично в Саутхемптън, а Тотнъм ми предлагаше около 2500. Взимах и бонуси - 500 лири на гол. Ако сега, при новото разпределение на парите във футбола, "шпорите" дойдат за мен на Южния бряг, вероятно тяхното предложение би било в пъти по-добро от това на Саутхемптън. Освен това същото лято се ожених и съпругата ми не искаше да се местим в Лондон."

Заплатите - ах, да. Още една история, която свързва и разделя двете епохи на английския футбол.

Льо Тисие започна в Саутхемптън на 26 лири седмично, като след дебюта в първия тим в договора му влезе анекс за премии - 4 лири за победа, 2 за равенство. Заплатата му вече бе 35 лири седмично.

"Най-високото ми заплащане за всички години в Саутхемптън дойде след 1997-а. Тогава възнаграждението ми бе 3500 лири седмично, а бонусите - по 2000 лири на гол. Добре, че вкарвах често..."

Второто изкушение за Ле Год дойде през 1996-а, когато след европейското Глен Ходъл го поиска в Челси. Това е неговият идол от дете. "Когато Ходъл ми се обади, си помислих - цял живот си искал да си като него... Но не отидох. Самата мисъл, че ще напусна в разцвета на силите си Саутхемптън някак не ми допадаше. Чувствах се идеално на "Дъ Дел", чувствах се като всесилен, сякаш можех всичко.".

И наистина бе така.

Льо Тисие става символ на това как един футболист с махленски стил - защото точно така се разхождаше по терените на Висшата лига, подготвяйки поредния си гениален удар - може да успее в голямата игра.

Той правеше всичко, което един модерен специалист по кондиционна и физическа подготовка би забранил на играчите. Ядеше боб с препечени филийки преди мач, пиеше бира редовно след поредния двубой, без да се притеснява за режима си. Предсезонните му подготовки са материал за цяла книга, ако се вярва на думите на съотборниците му.

"Така е, всичко е точно така - потвърди в интервю за FourFourTwo през 2012-а. - Не обичах да тичам, винаги бях най-отзад. Явявах се на предсезонна подготовка с наднормено тегло, но бързо го възстановявах. Какво значение има? Нали на мачовете бях ОК!?".